Интуицията е най-силното сетиво на жената. Всичко друго в нея е преходно като сезон, който отминава. Настроения, желания, емоции, стремежи. Те са преходни. Интуицията ѝ обаче остава константна величина.
Затова най-глупавото нещо, което може да направи един мъж, е да се държи изкуствено, за да замаже положението след като е забъркал кашата. Няма такъв филм. Кашата вече е забъркана и ти си я забравил на котлона. И сега мирише на изгоряло. Само се заблуждаваш, че като напръскаш с парфюм в кухнята миризмата ще изчезне. Бъркаш. Тя я е усетила много преди теб.
Работата е там, че никога няма да ти го покаже веднага. Жената е бомба със закъснител. Ако ние мъжете сме първосигнални и като се ядосаме първата ни мисъл е да си го изкараме на някого, то при нежния пол механизмът е съвсем друг. Тук всичко се абсорбира бавно. И още по-бавно се утаява. Всяко едно действие изисква време и мълчанието реже въздуха като нож.
Ти си лъжи колкото искаш и колкото искаш увъртай. Жената може да се прави, че ти вярва с години, докато отвътре ѝ се насъбира. Това е като с вулканите. Вулканът не изригва веднага. Трябват определени условия, за да се случи. Така че тя може да е мила и прекрасна, да се прави, че няма нищо, че нещата са съвсем наред, докато те всъщност рухват.
Това е тъй нареченият тих разпад. И той е най-страшен, понеже за него няма предвестник. Преди да настъпи пролетта, цъфват кокичетата. И човек разбира, че иде пролет. И му става хубаво. Ако една жена е почувствала, че си я предал, цялото ѝ страдание съвсем скоро ще бъде твое. И ще стане тихомълком. Без дори да го разбереш. Лека-полека ще почне да личи в малките жестове, в безмълвното отдалечаване и угасването на искрата в погледа. В увеличаването на разстоянието помежду ви, докато лежите един до друг без да се докосвате.
За твой ужас – изведнъж ще го съзреш. Кратера. Дупката, която сам си прокопал с грешките си. Виждал съм го. Пропадал съм в него и знам какво е. Все едно ядеш сняг. Вътрешностите ти измръзват. Става толкова студено, че не се издържа. А всъщност ти си бил този, който е оставил прозореца отворен. Заради теб домът е изстинал. Защото си се опитал да бъдеш тарикат. Да минеш тънко. Да хвърлиш пясък в очите на жена си. Нежно. Така че да ѝ хареса. Е, сега вече разбра, че няма как да ѝ хареса. Не можеш да върнеш времето. Поне занапред бъди искрен. После ще ме черпиш.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Плод на космическата обич към един музикант: новото видео на P.I.F - “OPUS 4”
- Брифинги на тревогата
- Докосвайте внимателно душите на жените си
- Нека всеки ден да бъде 8-ми март
- Димо, Люба и истинската любов
- Свобода = Независимост
