Аве, публико! Обречените на линч, те поздравяват

f
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Въвлякох се наскоро в препирня под публикация, анонсираща нов брой на списание с интересна водеща тема. Една дама се отдаде на яростен линч срещу избора на жената от корицата и твърдо заяви, че това е първия път, в който няма да си купи любимото списание. Опитах се да кажа, че в крайна сметка може да не чете интервюто с нея, но да се наслади на всичко останало. Беше категорична – не, не и не. Честно, казано, въобще не се вълнувам дали тази жена ще си купи списанието или не. Но реагирах, защото коментарът й е показателен за това, което се случи през изминалите десет години, в които публиката взе интернет жезъла си и със самочувствието на лошата кралица от Алиса в страната на чудесата, започна да заповядва: „Да се убие!“, „Да се обеси!“, „Да се хвърли на лъвовете!“

Обърнах внимание главно на симптома, който се забелязва все по-често - заради лична антипатия към някого, да отречеш достойнствата на един цял продукт. Подобна реакция е изключително типична, когато дават риалити формати. Публиката се изцепва: „Ей, тия удариха дъното, след като поканиха този/тази“. Не гледайте, бе хора! „Няма да гледаме!“. Обаче после гледат, защото трябва да издадат нова присъда. То, някак не върви да разполагаш с властта и свободата да раздаваш присъди и току-така да я оставиш.

f
Снимка: Thinkstock

Въобще, да не дава Господ да станеш известен с нещо в днешно време. Ако е красавица, която гради имиджа върху сексапила си, е много лошо. Така наречените „златотърсачки“ са с един много особен статут, който буди крайна неприязън у голяма част от жените, които не приемат себе си за златотърсачки, а за работни пчелички. Не го разбирам това, защото те в общи линии нямат пресечни точки на интереси. Медиите ги налагали и това е отвратително. Медиите са шоу бизнес – без противоречиви фигури, които са способни да изтръгнат крайни емоции у публиката, няма да съществуват. Заклевам се, ще умрете от скука ако гледате риалити формат, в който при конфликт, всички дружно влизат в медитация и започват да пеят „Ом“.

Но това, което по-пряко се отнася към средата, в която се движа е известността в сферата на изкуството. Много хлъзгав терен. Четири години работих в културна институция и се нагледах на всякакви изкривявания – музиканти със статут на консултанти не допускаха в продуцентската програма млади и атрактивни изпълнители, за да не си развалят имиджа на капацитети със сериозен вкус. Случвало се е да имам отпор дори за Ара Маликян. Виждала съм актьори и режисьори, които „няма пък“ да са в театралната програма, ако там са имената на техни колеги, които те не харесват. За литературните награди взех много крути мерки – събрах жури, чиито предпочитания са много различни. И ако се гордея с нещо, то е това, че по тази причина в листите с годишните номинации попаднаха заглавия, които иначе щяха да бъдат игнорирани. Това беше моята игра – да има възможно най-голяма алтернатива. Но тази битка не само ме изтощи. Отрови ме.

f
Снимка: Thinkstock

Създаде някаква паразитна форма на живот у мен, която се оглежда откъде ще дойде линчът – на публиката, на колегите, на хората от някакво съсловие. Тогава си казах: „Чакай, чакай, това не си ти. Махай се от това преживяване“.

Махнах се. Но не мога да се махна току-така от обществото готово да осъди дългогодишна любимка на публиката, която се е появила във видеоклип с някого, когото публиката преценява, че е много под нейното ниво. Шупвам всеки път, когато видя линч срещу човек, добил своята популярност с много упорита работа, независимо от сферата, в която се изявява. Може да е нещо, което изглежда глуповато и не носи ползи за изкуството, спорта, обществото или целокупното човечество, но за бога – един човек се е създал. И в момента, в който стане сутрин, продължава да създава своя свят. Каквито и ценности да има в него, дори за някого те да са повърхностни, това е воля да работиш за добрата си съдба, а не просто „за името си“. Считам, че тази воля, трябва да бъде уважавана.

f
Снимка: Thinkstock

И това не важи само за жени. Попадна ми информация за актуалното дело на Кевин Спейси за сексуално посегателство. Много ми хареса начинът, по който той реши да се появи публично – с видео, което е игра на думи „Нека бъда Франк“ – Франк е героят му от „Къща от карти“, но изразът означавал също така „Нека бъда откровен“. В една част от това видео, с тембъра и излъчването на героя си, казва: „Казах ви най-дълбоките си и тъмни тайни. Показах ви точно на какво са способни хората. Шокирах ви с откровеността си. Но най-вече ви провокирах и ви накарах да мислите...“

Това е популярността. Това е шоу-бизнесът. Това е всичко, което публиката иска от своите герои – дълбоките им и тъмни тайни и да бъде шокирана. Някои само си остават шокирани. Те са онези, които раздават присъди. Онези, които ще въздигнат героя си и после ще го линчуват и разкъсат на парчета.

f
Снимка: Thinkstock

Друга част от публиката обаче приема провокацията да започне да мисли. Тази част от публиката не бърза с присъдите. Напротив, именно защото изведнъж си дава сметка на какво са способни хората, обръща поглед към хуманизма. Започва да оценява факта, че всяка лична история е дълбоко съкровена и има своите корени най-честно в детството. Там става „убийството“ на изначалната чистота, с която всички идваме на този свят, там са раните, заради, които после слагаме своите маски. Там, са причините да избягаме от нещо ограничаващо и да създадем свой свят, в който да не бъде ограничавана свободата и убежденията ни.

Но обикновено, точно тогава, понякога чрез публичния линч излизат на повърхността демоните от детството, с които в зрелостта си трябва да се справим. Впрочем, историята на Кевин Спейси е точно такава – това научих от биографичната книга за него „Поглед отблизо“. Но това е историята и на всеки един от нас, в момента, в който достигне определен етап от зрелостта си, когато може да се изправи пред уплашеното вътрешно дете и да прояви своята човечност по отношение на него. Да го освободи от страховете му с любов и и състрадание. И тогава да разбере, че не може да осъди никого. Това е актуалният тънък момент в съвременния хуманизъм – от публика, готова да осъди всичко, от което се шокира, да се превърнем в съ-преживяващи и себеопрощаващи.

f
Снимка: Thinkstock

Още от Михаела Петрова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти