Аве, публико! Обречените на линч, те поздравяват

09.02.2019 13:00

Въвлякох се наскоро в препирня под публикация, анонсираща нов брой на списание с интересна водеща тема. Една дама се отдаде на яростен линч срещу избора на жената от корицата и твърдо заяви, че това е първия път, в който няма да си купи любимото списание. Опитах се да кажа, че в крайна сметка може да не чете интервюто с нея, но да се наслади на всичко останало. Беше категорична – не, не и не. Честно, казано, въобще не се вълнувам дали тази жена ще си купи списанието или не. Но реагирах, защото коментарът й е показателен за това, което се случи през изминалите десет години, в които публиката взе интернет жезъла си и със самочувствието на лошата кралица от Алиса в страната на чудесата, започна да заповядва: „Да се убие!“, „Да се обеси!“, „Да се хвърли на лъвовете!“

Обърнах внимание главно на симптома, който се забелязва все по-често - заради лична антипатия към някого, да отречеш достойнствата на един цял продукт. Подобна реакция е изключително типична, когато дават риалити формати. Публиката се изцепва: „Ей, тия удариха дъното, след като поканиха този/тази“. Не гледайте, бе хора! „Няма да гледаме!“. Обаче после гледат, защото трябва да издадат нова присъда. То, някак не върви да разполагаш с властта и свободата да раздаваш присъди и току-така да я оставиш.

Въобще, да не дава Господ да станеш известен с нещо в днешно време. Ако е красавица, която гради имиджа върху сексапила си, е много лошо. Така наречените „златотърсачки“ са с един много особен статут, който буди крайна неприязън у голяма част от жените, които не приемат себе си за златотърсачки, а за работни пчелички. Не го разбирам това, защото те в общи линии нямат пресечни точки на интереси. Медиите ги налагали и това е отвратително. Медиите са шоу бизнес – без противоречиви фигури, които са способни да изтръгнат крайни емоции у публиката, няма да съществуват. Заклевам се, ще умрете от скука ако гледате риалити формат, в който при конфликт, всички дружно влизат в медитация и започват да пеят „Ом“.

Но това, което по-пряко се отнася към средата, в която се движа е известността в сферата на изкуството. Много хлъзгав терен. Четири години работих в културна институция и се нагледах на всякакви изкривявания – музиканти със статут на консултанти не допускаха в продуцентската програма млади и атрактивни изпълнители, за да не си развалят имиджа на капацитети със сериозен вкус. Случвало се е да имам отпор дори за Ара Маликян. Виждала съм актьори и режисьори, които „няма пък“ да са в театралната програма, ако там са имената на техни колеги, които те не харесват. За литературните награди взех много крути мерки – събрах жури, чиито предпочитания са много различни. И ако се гордея с нещо, то е това, че по тази причина в листите с годишните номинации попаднаха заглавия, които иначе щяха да бъдат игнорирани. Това беше моята игра – да има възможно най-голяма алтернатива. Но тази битка не само ме изтощи. Отрови ме.

Създаде някаква паразитна форма на живот у мен, която се оглежда откъде ще дойде линчът – на публиката, на колегите, на хората от някакво съсловие. Тогава си казах: „Чакай, чакай, това не си ти. Махай се от това преживяване“.

Махнах се. Но не мога да се махна току-така от обществото готово да осъди дългогодишна любимка на публиката, която се е появила във видеоклип с някого, когото публиката преценява, че е много под нейното ниво. Шупвам всеки път, когато видя линч срещу човек, добил своята популярност с много упорита работа, независимо от сферата, в която се изявява. Може да е нещо, което изглежда глуповато и не носи ползи за изкуството, спорта, обществото или целокупното човечество, но за бога – един човек се е създал. И в момента, в който стане сутрин, продължава да създава своя свят. Каквито и ценности да има в него, дори за някого те да са повърхностни, това е воля да работиш за добрата си съдба, а не просто „за името си“. Считам, че тази воля, трябва да бъде уважавана.

И това не важи само за жени. Попадна ми информация за актуалното дело на Кевин Спейси за сексуално посегателство. Много ми хареса начинът, по който той реши да се появи публично – с видео, което е игра на думи „Нека бъда Франк“ – Франк е героят му от „Къща от карти“, но изразът означавал също така „Нека бъда откровен“. В една част от това видео, с тембъра и излъчването на героя си, казва: „Казах ви най-дълбоките си и тъмни тайни. Показах ви точно на какво са способни хората. Шокирах ви с откровеността си. Но най-вече ви провокирах и ви накарах да мислите...“

Това е популярността. Това е шоу-бизнесът. Това е всичко, което публиката иска от своите герои – дълбоките им и тъмни тайни и да бъде шокирана. Някои само си остават шокирани. Те са онези, които раздават присъди. Онези, които ще въздигнат героя си и после ще го линчуват и разкъсат на парчета.

Друга част от публиката обаче приема провокацията да започне да мисли. Тази част от публиката не бърза с присъдите. Напротив, именно защото изведнъж си дава сметка на какво са способни хората, обръща поглед към хуманизма. Започва да оценява факта, че всяка лична история е дълбоко съкровена и има своите корени най-честно в детството. Там става „убийството“ на изначалната чистота, с която всички идваме на този свят, там са раните, заради, които после слагаме своите маски. Там, са причините да избягаме от нещо ограничаващо и да създадем свой свят, в който да не бъде ограничавана свободата и убежденията ни.

Но обикновено, точно тогава, понякога чрез публичния линч излизат на повърхността демоните от детството, с които в зрелостта си трябва да се справим. Впрочем, историята на Кевин Спейси е точно такава – това научих от биографичната книга за него „Поглед отблизо“. Но това е историята и на всеки един от нас, в момента, в който достигне определен етап от зрелостта си, когато може да се изправи пред уплашеното вътрешно дете и да прояви своята човечност по отношение на него. Да го освободи от страховете му с любов и и състрадание. И тогава да разбере, че не може да осъди никого. Това е актуалният тънък момент в съвременния хуманизъм – от публика, готова да осъди всичко, от което се шокира, да се превърнем в съ-преживяващи и себеопрощаващи.