Михаела Петрова
Обичам да давам примера с хвърлянето на зар, когато ми поискат съвет. Видях го в един филм преди години. Малко момче се чудеше дали иска да стане космонавт или шпионин. Баща му го посъветва да нарече четните числа на зара за едната професия, нечетните – за другата. То хвърли зара и се падна „шпионин“. Тогава момчето леко изкриви физиономия и каза: „Шпионин е тъпо“. Баща му отвърна: „Значи, това което наистина искаш е да станеш космонавт. Така работи зарът“. Филмът беше за историята на космонавт, така че зрителят знаеше, но това сега не е важно. Иска ми се да фокусирам вниманието ви върху методът на зара.
Това е много надежден начин да чуем гласа на интуицията си, когато не можем да вземем решение. Особено, когато опциите за нещо ни харесват и вълнуват по сходен начин. Или когато в списъка с новогодишни желания се мъдрят противоречиви неща - такива, които не бихме могли да съчетаем, защото всяко едно от тях би изисквало посвещаване. Например, да обиколя света ведно с това да имам стабилна интимна връзка, заедно с успех в кариерата, творчеството или ученето. Не става всичко накуп. И най-опитният жонгльор трудно ще издържи да превърта в ръцете си пет топки 356 дни в годината.
Но интуицията винаги знае кой е важният приоритет за нас – в този ден, месец, година, живот. И ако се научим да я слушаме, всичко останало, колкото и да е привлекателно, в крайна сметка ще ни звучи малко тъпо като цел. Като едно забавно пожелание за 2019-та, от онези, които се споделят наред – „... добър секс, минус 10 килограма, красиви гърди, перфектно прилепнали дънки, страхотна чанта с много пари в нея и почивка на топлите острови...“. Имаше още неща, които се възприемат като „типично женски“. Прочетох ги едно по едно и си казах: „Тъпо“. В това мултиплицирано пожелание за супер момичета, просто няма нищо за мен.
Сексът не ме вълнува, ако е просто добър. Ако сваля 10 килограма, ще трябва да ме сложат на системи; гърдите, с които разполагам, напълно ме устройват; абсурд е да ме видите с прилепнали дънки – не я харесвам тази униформа; чанта с пари не нося, не съм мафиот. Ползвам дебитна карта, която не тежи и влиза в чанта-портмоне. Нямам нищо против топлите острови, но бих приела тази опция само ако имам конкретна цел, свързана с въпросния остров. Ей така, да си седя на някой топъл остров с чанта пари, без да правя нищо, това не го разбирам. Всички сме го виждали във филми, но всеки всеки път се питам: „Затова ли беше всичко?“. Според моя аршин, си струва единствено, ако имаш страст – към сърфа, водолазния спорт, яхтинга, ако си тръгнал на поклонническо, научно, изследователско и дори духовно пътешествие или ако просто си пътешественик по душа, който би отишъл със същото желание и в Улан Батор. Но това е друга житейска нагласа, която не беше посочена в менюто от новогодишния куверт, наречен „за всички супер момичета“.
Извинявам се на всички, от който го получих, ако ви звуча грубо. Сигурно щях да си замълча възпитано, но не издържах на бомбандировката в месинджър. И си казах: „Това пожелание е пример за потапяне в клишетата на масовото съзнание. Дойде ми дюшеш, за да илюстрирам разликата между човешките желания, повлияни от масовото съзнание и интуитивното намерение – единственото, което има смисъл“.
И в този ред на мисли, ми се иска да ви попитам – сега, когато мина време от момента, в който на лични съобщения и sms-и получавахте честитки, има ли някоя от тях, която ви докосна лично? Нещо, за което си казахте – еха, би било чудесно. Това е, което наистина искам.
Повечето хора си мислят, че да чуваш интуицията си, е най-лесното, обаче не е точно така. Живеем в свят, в който ежедневно получаваме различни информационни послания от всякакви източници, особено когато се развличаме и си губим времето пред телевизора и в мрежата. Човек се обърква. Толкова неща му се струват вярни – поне донякъде. Други са като мираж в пустиня, но пък толкова желани. Мозъкът ни приема сигнали, послания, убеждения и изпраща сигнали към емоционалното тяло. Усещаме желание, понякога завист, малко мъка, че не може да ги стигнем, да си ги позволим. Или ни изглеждат любопитни, интересни, смайващи. В палитрата от информация срещаме и възмутителни неща. Карат ни да се ядосваме, страхуваме, да тъгуваме, да се чувстваме гузно, че не правим нищо за някаква кауза или за да защитим беззащитните. И в края на деня сме съсипани от някаква умора, която няма съвсем конкретен източник. Но въобще не е учудващо – емоционалната палитра, през която преминаваме заради неща, които нахлуват в света ни от външен източник е прекалено голяма. Всеядна. Изтощителна.
Потопени в това информационно море, не винаги може да разчитаме на всеки т.нар. „gut feeling“ – онова, което наричаме „усещам го в червата си“. Не и преди да сме навлезли в състоянието на емоционален баланс.
Интуицията не е емоция, но човешкият ни вид е много склонен да се пуска по пързалката на онова, което „ни натиска бутоните“ отвън. Не е някаква научна тайна, че мозъкът е приемник, нещо като телевизора. Приема сигнали отвън, за да ни помага да се ориентираме в обстановката. Но неговата функция не е да води хорото. Да му поверим задачата да бъде генератор на нашите желания, не е в неговата компетенция. Не можеш да измислиш какво наистина искаш. Можеш само да го усетиш, когато умът е притихнал и емоционалното тяло е в баланс.
Съзерцание – това е едно от значенията на латинската дума intueri, от която произлиза думата „интуиция“. „Да съзерцаваш“, „да се вгледаш на вътре“ – това на практика е едно и също. Като в онези момент, в които изведнъж имате желание да станете от стола си в офиса, да отидете до прозореца и да останете загледани в преминаващ облак. Това са моменти, в които интуицията ви се свързва с вас. Не е задължително да има да ви каже нещо важно, често го прави само, за да ви дари с баланс. Затова и обичам да се шегувам, че най-често действа чрез краката. Отвежда ви до прозореца, кара ви да свърнете от обичайния си път, буквално и преносно ви помага да вървите по най-добрия път за вас. През повечето време това въобще не го разбираме. Но ако в края на деня изпитваме повече благодарност и вътрешно спокойствие, отколкото умора и напрежение, със сигурност сме хванали нейния път.
Пък ако случайно той ви отведе на топъл остров с чанта, пълна с пари, в това ще има някакъв съвсем различен промисъл. Малко се съмнявам, че той би бил свързан с красиви гърди, перфектно прилепнали дънки и добър секс. Според моите скромни наблюдения, интуицията от тези неща не се вълнува. И със сигурност, ще престанат да ви вълнуват като точки от списъка с новогодишни желания, когато успеете да се свържете истински с нея – единствената ни пътеводна звезда.
Едно добро начало е хвърляте зар или монета. Другото, което тя обича е съзерцанието в покой. Някои го наричат „гледане в една точка“. Просто преместете погледа от телевизора и екрана на компютъра. Ето така... Готово.
Добави ни в предпочитани източници в Google
