Ако правиш това, значи вече си леличка!

24.01.2018 11:00

Много обичам да залепвам етикета „леличка“ на всички жени, които го заслужават. А те изобщо не са малко. Да си леличка в никакъв случай не означава да си над определена възраст.

Това не е и същото като обръщението госпожо и госпожице, тоест няма преломен момент, след който да се превърнеш в нещо, което преди това не си бил.

Да си леличка дори не означава, че вече си повече жена, отколкото момиче. Това е нещо много по-голямо. Става въпрос за отношението ти към околните, към себе си и към света въобще.

Убеден съм, че на нито една жена, била то на 20, 30, 40, 50 или повече години, не би ѝ станало приятно да я наричат с подобни прозвища като „леличка“, „лелка“ и прилежащите им. Вероятно единственото по-неприятно за една жена е да я нарекат „чичко“.

Някои жени обаче не само си заслужават тази „титла“, но като че ли и правят всичко възможно да си я запазят само за себе си.

Кои обаче са леличките? Това са същите жени, които няма да пропуснат да отбележат колко са недоволни всичко - от младите, от възрастните, от колегите, от приятелите, от лятото, от зимата, от въздуха, от водата, от държавата, от света, от вселената… от всичко.

Недоволството им обаче върви ръка за ръка с голямата им уста, лошия дъх, безвкусното облекло и смешната прическа. Обикновено така изглеждат скучните жени, които се ентусиазират да разговарят информирано единствено когато стане въпрос за препарати, домакински съдове и как най-бързо да почистим петно от домат върху престилката.

Тези жени няма да пропуснат повод да ти обяснят колко си глупав, защото си даваш парите за да ходиш на концерти, вместо да си вземеш чушки на промоция и буркани с винт, с които ще си направиш туршия за цялата зима, пък концертите ще ги гледаш по телевизията (нали всяка Нова година по телевизията има концерт на Веселин Маринов). Това културен и битов връх за леличките – да гледат В.М. и да мезят с туршия.

Най-досадното обаче в тях е непрекъснатото им желание да те поучават и назидават, давайки за пример себе си и умопомрачаващо жалкия им животът.

Познавате такива жени, нали? Ето това са леличките.

Те просто яростно сграбчват всеки за краката и всячески се опитват да го завлекат към дъното на блатото, където се чувстват в „свои води”. Там, където са силните, понеже са заобиколени единствено с микроорганизми, хранещи се тиня и фекалии. Тези жени не се различават по маниер от заобикалящата ги среда. Нали знаете - с какъвто се събереш, такъв ставаш. В случая – безмозъчно едноклетъчно.

Цял живот ли ще ги търпим? Не виждате ли, че леличките дават посока на живота на всички ни? Отговорът, за съжаление, е да. Вечно трябва да се съобразяваме с тях, защото не можем да „излезнем на глава“ с тях. Защото по-умният отстъпва.

Вероятно това съждение за умния и отстъпването го е измислила някоя леличка, за да може по-лесно да става на нейното. Въпреки това не знам как се примиряваме познати и непознати лелки да се месят в живота ни, казвайки ни как трябва да живеем, как да умираме, кое е добро, кое лошо и да ни дават оценка на действията ни, които по никакъв начин не ги засягат. Май няма отърване от тях.

Егати!