"Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук." Ако бе жив, днес Чочо Попйорданов щеше да навърши 55!

Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова. Ако бе жив, днес актьорът щеше да навърши 55 години!

Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов - Орце, водачът на солунските атентатори.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.

Макар и посмъртно Чочо Попйорданов става баща на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“. Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

Ето и няколко цитата от великия актьор, които никога няма да забравим и те ще оставят своя отпечатък във вечността:

"Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук."

"Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме".

"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."

"Даниела се оказа спасителният пояс в бурното море, от което нямаше излизане. Може би сам съм си го предвиждал, след като се влюбих в нея, още когато бях на 11. Тя е моето спасение."

"Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се "дематериализира". Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си."

"Със Сашо Морфов цял живот сме били като две кучета - едното по-голямо и с претенции за порода. Другото - също, но трябва да се подчинява на първото."

"Болката идва, когато Бог иска да те изпита."

"Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче."

"Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам."

"Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."

"Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, аз не зная кой точно съм в момента."

"Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много…”

"Чочо е един от любимите ми студенти, защото е невероятно талантлив. Той е малко като героите на Достоевски. Много любвеобилен, благороден и добър, много жертвоготовен. На вид изглежда мъжкар и самотен юнак, но не е така. Чочо е много чувствителен и уязвим." (Крикор Азарян за любимия си ученик)

Светла му памет! 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти