Може ли математиката да предскаже кога човешката цивилизация ще изчезне? Според спорна теория, известна като „аргументът на Страшния съд“, краят на човечеството може да настъпи след не повече от 17 100 години.
Изчислението се основава на статистически модел, който от десетилетия предизвиква оживени дебати сред учени, философи и математици. Макар някои експерти да смятат теорията за интересен начин за оценка на бъдещето, други я определят като прекалено опростена и лишена от реална прогностична стойност.
Как работи теорията?
Аргументът на Страшния съд започва с оценката, че досега в историята на Земята са живели приблизително 117 милиарда души.
След това учените приемат, че хората, живеещи днес, не заемат някакво специално място в човешката история, а представляват случайна извадка от всички хора, които някога ще съществуват.
Тази идея произлиза от така наречения Коперников принцип – концепцията, че човечеството не заема привилегировано място нито във Вселената, нито във времето.
Ако приемем, че сегашното поколение е разположено на случаен принцип по времевата линия на човешката история, тогава има 95% вероятност вече живелите 117 милиарда души да представляват поне 5% от всички хора, които някога ще се родят.
Тъй като 100% е 20 пъти повече от 5%, математиците умножават 117 милиарда по 20 и получават максимална обща човешка популация от около 2,34 трилиона души.
Защо това води до прогноза за изчезване?
При сегашните темпове на раждаемост човечеството би достигнало тази граница след приблизително 17 100 години.
Поддръжниците на теорията смятат, че това представлява статистическа горна граница за бъдещото съществуване на вида. Според тях има 95% вероятност човечеството да изчезне преди да надхвърли този брой хора.
Причините могат да бъдат най-различни – климатични промени, глобални конфликти, пандемии, недостиг на ресурси или други катастрофални събития, които днес все още не можем да предвидим.
Примерът с топките за пинг-понг
За да обяснят логиката на теорията, учените често използват прост пример.
Представете си две кутии с номерирани топки за пинг-понг. В едната има 10 топки, а в другата – 100 000. Ако изтеглите топка с номер 4, много по-вероятно е тя да е дошла от малката кутия.
Според аргумента на Страшния съд същата логика може да се приложи и към човечеството. Ако вече са живели 117 милиарда души, статистически изглежда по-малко вероятно в бъдеще да се родят десетки трилиони или квадрилиони хора.
Защо много учени не са съгласни?
Въпреки популярността си теорията има множество критици.
Според тях моделът игнорира огромен брой фактори, които могат коренно да променят бъдещето на човечеството. Например развитието на нови технологии, овладяването на космоса, колонизирането на други планети или значителното увеличаване на продължителността на живота.
Ако хората започнат да живеят на Марс или на други светове, сегашните изчисления биха загубили смисъл, тъй като броят на потенциалните бъдещи поколения може да нарасне многократно.
Затова мнозина учени определят аргумента на Страшния съд по-скоро като философски експеримент, отколкото като надеждна научна прогноза.
Предупреждения за по-близко бъдеще
Макар 17 100 години да изглеждат като изключително далечен хоризонт, други изследвания предупреждават за далеч по-скорошни демографски предизвикателства.
Проучване на учени от Миланския университет, публикувано през май, разглежда хипотетичен сценарий, при който сериозни екологични кризи рязко намаляват способността на Земята да поддържа голямо население.
При такъв песимистичен сценарий световното население би могло да започне бързо да намалява още през следващите десетилетия, като броят на хората на планетата потенциално би могъл да се свие наполовина около 2064 година.
Самите автори подчертават, че това не е прогноза, а математически модел, предназначен да покаже колко чувствителна може да бъде човешката популация към внезапни промени в околната среда и ресурсите.
Засега теорията за „края на човечеството след 17 100 години“ остава любопитен статистически експеримент, който повдига повече въпроси, отколкото дава категорични отговори. Но тя напомня колко трудно е да се предвиди бъдещето на един вид, който непрекъснато променя собствената си съдба.
