Ива Екимова
От 13 години ходя в една и съща зала за фитнес. Изобщо не попаднах там случайно. Заведе ме любовта на живота ми.
Тогава ми се струваше, че активното му настояване да го придружавам в залата не само като наблюдател, е подчинено на истинската му страст да имаме повече неща за споделяне.
Години по-късно, просто съм сигурна, че всичко, което е искал, е да има контрол.
Не само върху процеса на стареене, а и върху хормоналния баланс, красиво опакован в стегнати мускулни влакна.
Каквато и да е била причината, дължа му само благодарност. Въпреки че в дипломата ми за средно образование официално пише „освободена по физическо”, а благодарение на родителско безхаберие не мога да играя тенис, да плувам и да карам ски, изпитвам истинско задоволство, когато вляза в залата за фитнес и физически усещам как различните мускулни групи си спомнят всеки час, прекаран там, от първото ми кардио досега.
Представям си се като активен спортист и не, че това е неосъществената ми мечта, ама щях да съм доста приятна – поне на вид. Разбира се и сега не съм за изхвърляне, но физиката ми се дължи единствено и само на благосклонността на еволюцията към гените на родителите ми. Единият е направила висок и строен, а другият... приемаме, че другият е бил красив на младини.
Започвам директно с лиричното отклонение, защото за 13 години в залата видях и научих доста неща. Не само по отношение на метаболизма, физиката, структурата на мускулите, хранителните добавки, елкарнитина, упражненията за корем, бицепс, трицепс, глутеус, храненето, диетите, уредите и облеклото. Хората, хората бяха най-интересната част от този процес.
Пред очите ми минаха стотици тела. Една част от тях се повтаряха всеки ден, други седмично, а трети така и не ги видяхме повече. С някои от тези тела сме приятели и до днес, имаше и други, които за 13 години така и не се промениха. Някои тела придобиха завидна форма и вид, други се разделиха с гаджетата си, а трети с косата си.
Най-забавното е, че всички тези тела бяха организирани в интересни групички, които и до днес ме изумяват с категоричната си непроменяемост.
Когато прекрачих прага на залата за първи път, бях от вида „по двойки”. Най-често това бе семейство на спортисти, които дори след преминаване във ветеранска възраст, остават заедно на терена и инертно продължават с двуразовите тренировки. Обичайно добре изглеждащи, високи, стройни и атлетични съпрузи, отвъд средната възраст, но твърдо решени да съхранят младостта, а покрай нея и физиката си. Не за друго, а защото те друг живот не познават. Те нямат нужда от инструктор.
Те са родени на корта, във волейболната зала, на пистата за лека атлетика. Познават тялото си добре и знаят с хирургическа точност кое движение кога и как ще се отрази на мускулатурата им. Облечени са във високотехнологични екипи, дишащи и незадържащи влага материи, в ярки цветове, удобни маратонки, ръкавици за тренировка и задължително са въоръжени с целия водоразтворим арсенал, който био барът на залата предлага.
Ако двойките не са спортисти, става много смешно. И не-спортистите не ползват инструктор. Без обясними причини. Най-често са или нововъзникнала двойка, или щастливи младоженци, или щастливи младоженци с елементи на току-що настъпило родителство.
В ролята на инструктора услужливо влиза съпругът и след като приключи със собствената си серия, се притичва на помощ на благоверната, я за да я погали, я за да ѝ нагласи някой уред или просто да провери дали наклонът на пътеката няма да я изтощи твърде много.
Тъй като залата изисква специална екипировка, най-често двамата са облечени в нещо меко, удобно и неангажиращо, намерено сред спортните дрехи за износване и с малки крачки се отправят към мечтаната стегната фигура. Най-често се отказват на третата тренировка. Не защото не искат, а защото плодът на тяхната любов е или болен, или има колики, или му никнат зъби. И така бавно и полека във фитнеса започва да идва само единия или нито един от тях.
Понякога в подобна конфигурация успява да се вклини инструктор, но това често е свързано с други характеристики на двойката. И те са антипод на предишната. Отдавна омръзнали си семейно, свързани от тектониката на крехкото брачно равновесие, оставили порасналите си деца да правят това, което им харесва, защото годините опити в напъване на каквато и да е спортна дейност, отдавна ги е уморила и отегчила. И сега грижата за двойката - един за друг или просто бягството от задължителното общуване помежду си, минава неминуемо през фитнеса, като предпоследна спирка по пътя към окончателната раздяла или в най-добрия случай изневяра.
Има още един тип фитнес двойки, както и самотни бегачи на дълги разстояния, също така търсещи смърфиетки, улегнали не-спортисти, нахъсани бодибилдъри и други чудеса на фитнес фауната, но за тях – следващия път.
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Да се влюбиш или да не се влюбиш? Това е въпросът.
Жените я смятат за лека жена, мъжете нямат нищо против да е такава
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
