Сърцето ми се счупи на две.

И сега най-трудната част е да реша след коя половина да тръгна.

Решитeлността не е сред качествата ми, а като се замисля не е и сред недостатъците ми. Изобщо - рибешка му работа.

Казват  - вмирисва се откъм главата. Нищо подобно – вмирисва се откъм сърцето. “Рибите нямат сърце!” -ще кажат сърцеведите. Имат и още как... Питай рибарите.

Та едната половина тръгна да търси щастието, да строи пясъчни кули и да вдишва пролет в особено големи размери. Другата половина остана в градското задръстване, не очаква промяна и знае много добре какво следва.

Едната половина се усмихва на неща, които другите намират за глупави. Безпощадно разкъсва окови, минава през града със 180 км в час и вярва, че безсмъртието е част от менюто на скъп ресторант.

Другата половина работи от 9 до 6 и не вярва в измислици. Не похабява живота си в размисли, съмнения и терзания. Наясно е с цената на тока и безупречно се приспособява към неблагоприятните условия. Другата половина просто оцелява!

Едната половина на сърцето ми още тупти, кърви и чувства. Другата смъди, не диша и вегетира.

Едната половина стремглаво се впуска към слънцето, свети и настоява, че Земята е кръгла само защото едно цяло сърце се е превърнало в туптящо безвремие. Другата половина попива сълзите в пръстта и смирено остава на поста си, без надежда, любов и с доза лицемерие.

Едната половина умира и вярва, че смъртта е някакво си повторение.

Другата половина помита в страх своята сила и святото Божие творение!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google