За ролята на профилактичните прегледи, вниманието към собственото тяло и редовното проследяване разговаряме с д-р Ивелин Шарабански, кардиолог от екипа на Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша.
Повече движение, пълноценен сън, балансирано хранене – грижата за сърцето има своето място в ежедневните ни навици. Към тях се добавя още една важна стъпка: профилактичният преглед. Той е възможност да разберем повече за здравето си, да зададем въпросите, които отлагаме, и да получим насоки, съобразени с индивидуалните ни потребности.
При прегледа лекарят оценява и работата на сърдечните клапи – структурите, които насочват кръвта през сърцето и не позволяват връщането ѝ назад. Когато някоя от тях е стеснена или не се затваря добре, човек невинаги усеща симптоми. Ранното откриване на тези нарушения позволява да се изготви подходящ план за проследяване и при необходимост – за лечение.
Какво могат да покажат профилактичните прегледи и защо е важно да обръщаме внимание на промените във физическата си издръжливост? По темата разговаряме с д-р Ивелин Шарабански, чиито клинични интереси включват ехокардиографска и клинична оценка на пациенти с клапни сърдечни пороци, оценка преди сърдечна хирургия и следоперативно проследяване.
Д-р Шарабански, какво място заемат профилактичните прегледи в грижата за сърцето?
Те дават възможност да се установят промени, преди човек да ги е усетил като проблем. При заболяванията на сърдечните клапи например има пациенти, които знаят за състоянието си и редовно посещават кардиолог, но има и такива, при които то се открива случайно по време на преглед по друг повод или при профилактика.
Затова е важно да не свързваме посещението при лекар единствено с наличието на оплаквания. Прегледът, разговорът за общото състояние и преслушването на сърцето могат да насочат към необходимост от допълнителна оценка.
Какво означава профилактика, когато говорим конкретно за сърдечните клапи?
В този контекст говорим преди всичко за ранно откриване и предотвратяване на усложнения. Не всяко клапно заболяване може да бъде предотвратено, но установяването му навреме позволява да проследим развитието му и да предприемем необходимите действия в подходящия момент.
Ако заболяването вече е диагностицирано, важна част от грижата са контролните прегледи. Чрез тях оценяваме както състоянието на клапата, така и отражението му върху работата на сърцето.
Може ли човек да има клапно заболяване и да се чувства добре?
Да, възможно е. Някои клапни заболявания се развиват постепенно и дълго време не предизвикват отчетливи оплаквания. При други пациентът несъзнателно променя ежедневието си – започва да ходи по-бавно, да прави повече почивки или да избягва физически усилия. Така намалената издръжливост може да остане незабелязана.
Има и хора с клапни изменения от млада възраст, при които организмът се е адаптирал към състоянието. Затова липсата на симптоми сама по себе си не е достатъчна, за да преценим как работят клапите и дали е необходимо лечение.
От какво започва оценката и кога е необходима консултация с кардиолог?
Важна роля има общопрактикуващият лекар. По време на прегледа той може да установи сърдечен шум или други находки, които изискват уточняване. Шумът не означава непременно заболяване, но е повод да се прецени необходимостта от кардиологична консултация и ехокардиография.
Значение имат също оплакванията, медицинската история и установените промени при други изследвания. Преценката е индивидуална. Възрастта не изключва клапно заболяване, затова внимание е необходимо и при млади хора.
Какво показва ехокардиографията?
Ехокардиографията е основният метод за оценка. Това е ултразвуково изследване, чрез което можем да видим структурата на сърдечните клапи и да оценим работата им.
То показва дали има изменения и как те се отразяват на сърцето. Оценяваме също размерите на сърдечните кухини, помпената функция и други показатели.
При последователни прегледи сравняваме резултатите, за да установим дали настъпва промяна. Ако е необходимо, назначаваме допълнителни изследвания.
На кои сигнали в ежедневието е добре да обръщаме внимание?
На недостиг на въздух, необяснима умора при обичайни усилия, сърцебиене, усещане за прескачане на сърцето, гръдна болка, световъртеж или припадък. Тези симптоми могат да имат различни причини и не означават непременно клапно заболяване, но изискват медицинска оценка.
Полезно е човек да следи промяната спрямо собствените си възможности. Например дали разстояние, което преди е изминавал спокойно, вече го затруднява, или дали изкачването на стълби налага повече почивки.
Ако вече е установен клапен проблем, колко често трябва да се проследява?
Няма един график, който да е подходящ за всички. Честотата на прегледите зависи от сърдечната функция, наличието на симптоми и промените във времето.
Важно е пациентът да знае кога е следващият му контролен преглед и при какви оплаквания трябва да потърси лекар по-рано. Проследяването е съчетание от разговор, клиничен преглед и изследвания – не само сравнение на отделни показатели.
Означава ли диагнозата, че непременно предстои операция?
Не. При част от пациентите е необходимо наблюдение, а при други има показания за интервенция. Решението зависи от конкретното заболяване и неговото отражение върху сърцето.
При определени клапни заболявания лечение може да се обсъжда и без изразени симптоми. Именно тук редовното проследяване помага да се избере подходящият момент. Консултацията с кардиохирург е част от тази оценка и не означава автоматично, че предстои незабавна операция.
Когато е необходимо лечение, кардиологът, кардиохирургът и останалите специалисти обсъждат възможните подходи.
Грижата започва с внимание
Профилактичният преглед е възможност да опознаем по-добре собственото си здраве и да изградим ясен план за него. При сърдечните клапи ранното откриване, вниманието към промените в ежедневието и последователното проследяване помагат решенията да бъдат вземани навреме.
Практичната стъпка е да участваме в препоръчаните профилактични прегледи, да споделяме с лекаря промените, които забелязваме, и при установено заболяване да следваме индивидуалния план за наблюдение.
За специалиста
Д-р Ивелин Шарабански е кардиолог, част от екипа на Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша. Завършва медицина в Медицински университет – София през 2009 г. и придобива специалност по кардиология през 2017 г. Има професионална квалификация по ехокардиография от 2017 г., а през 2019 г. придобива експертно ниво по ехокардиография и съдов доплер.
Клиничните му интереси са насочени към оценката и проследяването на пациенти с клапни сърдечни пороци, пациенти, насочени за сърдечна хирургия, и пациенти след операция.
Материалът има информационен характер и не замества индивидуалната консултация с лекар.
Добави ни в предпочитани източници в Google
