Скука или бездействието, което не искам да познавам.

Реших да поговоря за този проблем, защото често попадам на нея. Не, че има скучни хора около мен. Напротив. Обичам да общувам, а няма как да ми е интересно да си говоря с човек, който използва тази дума в речника си, или в описанието на състоянието си в социалните мрежи. Бягам от такива.

Лесно се познават. Обикновено се идентифицират с чужда снимка или кола, а разговорът им започва със „здр“ и за мен свършва дотук.

Дори и да не работи друго, когато една жена стане майка, думата „скука“ или „не знам какво да правя“ внезапно изчезва от речника ѝ.

Обичам си и семейството, и работата, и приятелите. Всички аз съм си ги избрала. Така че в моя живот няма място за нея. Като се замисля, въпреки че съм била само едно дете, още от детството ми скуката не ми е била позната. Все си намирах какво да правя, което да не ме отегчава от живота, а напротив. Сега се чудя и дразня леко, когато се прибера в родния си град, как повечето хора казват „разкажи нещо, че тук няма какво да се случи“. Ами то никъде нищо не се случвало само.

Скуката е гибел.

Подвежда те, че уж имаш свободно време за себе си, а не правиш нищо. Увлича те и те захвърля като ненужна вещ.

Тя е такава пакост. Особено онази „дейна“ скука, която те кара да се заяждаш, обсъждаш, завиждаш, да напишеш някоя глупост под труда на друг, независимо дали става дума за видеоклип, споделено преживяване, книга, или просто състояние. От скука се ровим в живота на другите. Подвеждаме се да отворим рекламно прозорче с провокативно жълто заглавие, което обикновено няма нищо общо със съдържанието, и после друго, и друго, докато пропилеем часове време, без да сме научи нищо ново. От скука вредим на здравето си, тъпчем се с боклуци, вършим глупости, губим си времето, сменяме програмите.

Няма да ви занимавам с това как да я убиете – с храна, алкохол или чистене. Сами можете да прочетете в интернет пространството как е добре да имате план или цел за деня, да си намерите хоби, подходящ спорт, да потърсите интересен филм, книга или просто да смените работата си…

Всичко това е вярно, но както докторите търсят причината за някоя болест, преди да изпишат лекарство, така и ние трябва да си отговорим какво я предизвиква.

А скуката е болест, която сами си причиняваме. Болест е, защото може да се превърне в депресия.

И ето го моя съвет. Не търсете причина и оправдания. Лош ден. Лошо време или липса на пари. Ако не искате да скучаете, се погрижете за вашето вътрешно развитие, или пък си намерете някой друг, за който да се грижите – ако нямате деца, отгледайте едно цвете, куче, рибка, дърво, зеленчук, засейте подправка на балкона. Ако и това ви е трудно си намерете някой да се грижи за вас. Майтапя се. Никой не е длъжен да ни забавлява, да общува със скучни хора или да мисли вместо нас.

По-важното е да възприемаме скуката като временна емоция. Да не се идентифицираме с нея.

Вие не сте скучен човек по принцип, нали?

Емоциите са нетрайни, за разлика от чувствата, но имаме склонност да ги помним и складираме. Не оставяйте временното ви емоционално състояние да се превърне в постоянно чувство на отегчение. Нали когато детето ви не се държи добре за момент, не му казвате, че е лошо дете, а че не харесвате държанието му. Живейте така, че да се харесвате! Дръжте се така, че да не си доскучавате!

Казват, че животните никога не скучаят. А ние, хората, притежаваме въображение, можем да си поставяме цели, да търсим смисъл, да творим, да анализираме, и най-важното да правим осъзнат избор. А често избираме животът ни да протича отегчително.

И ето, пак стигаме дотам, че всичко сами си причиняваме. Дори и скуката. Ние я каним в дома, в работата или отношенията си, поливаме я, отглеждаме, провокираме, посрещаме и прегръщаме като първа приятелка. А всъщност я ненавиждаме, тя ни лишава от смисъл в живота ни, краде от най-ценното ни - времето!

А сега, докато все още сте пред компютъра, изправете рамене. Оправете стойката. Поемете дълбоко въздух, напълнете и най-долните части на белите ви дробове и накарайте и гръбначния ви стълб да диша.

Усмихнете се! Еволюирайте! Отворете се към света! Вече изглеждате по-добре!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.