Имаше едно магазинче близо до нас. Казвахме му ”удобното“ магазинче. И още си го има, но вече не влизам в него.
То е от онзи тип все още оцеляващи квартални бакалийки, в които има всичко най-необходимо – мляко, хляб, вода, бира, закуски, сладки, шоколадови яйца, соленки, семки, дъвки, оризови ядки, кафе, цигари… И е точно до блока ни, срещу детската градина, в която ходи синът ми.
Всеки ден да влизаш в него, все ще намериш какво да си купиш. Така и правехме. Понякога оставах да поприказвам с жената или мъжа, които го стопанисваха.
Друг път, в бързината, просто подавах парите и те знаеха какво искам. Позната история. Може би всеки има подобно местенце, в което му е приятно да се отбива. И продавачът знае какви цигари пуши съседът или колко захарчета да сложи в кафето на майката с червената количка.
Много удобно ми беше например и аз да си взимам кафе за градинката. Но точно кафето е причината да не влизам вече там.
Заговорихме се един ден със собственика, че и аз имам подобна кафемашина-робот, като неговата, която от месеци стои като скулптура, но за разлика от произведенията на изкуството, не само че не краси кухнята ми, ами и не върши друга работа, а и заема излишно място. След няколко неуспешни опита в сервиз да я оправя все се канех да я преместя в мазето. В нашата страна е трудно да се ориентираш какво да направиш с вещите, които не ти се иска да изхвърляш, но не знаеш къде да оставиш.
И приятният продавач ми предложи да я даде на ”негов човек“ да се пробва да я оправи. Още на същия ден му я занесох и той не след дълго ми я върна срещу 50 лв. и месец ”устна“ гаранция. Да, обаче тя не проработи.
За да бъда честна, направи няколко блудкави кафета и започна да загрява и да се самоизключва, както преди. Понеже нищо не разбирам от техника, а не ми и трябва, я върнах пак за ремонт. Помолих любезния човек да ми даде все пак телефона на ”майстора“, за да му обясня какво прави машината и той на свой ред да ми каже какво е правил по нея.
Обаче магазинерът държеше връзката да е чрез него. Оказа се, че трябвало още нещо да ѝ се смени. За още 50 лева.
Проверих колко струва машината и реших, че ако този път я оправи, наистина все още си струва да не я сменям с нова. Обаче и след този ремонт уредът не проработи. Нито на следващия ден, нито на по-следващия. Включвах – изключвах – както ми казваше човекът от магазина, който по телефона се консултираше с ”неговия човек“. Накрая отново помолих за номера на този майстор, за да не си играем на развален телефон. Пък и нали имах още един пореден месец ”устна“ гаранция.
Какво беше учудването ми, когато приятно-приказливият продавач започна да заплита език, да се държи неестествено, да усуква и да не иска да ме свързва с майстора. А колко словоохотливо бъбреше преди това, когато бях минаваща, непретенциозна клиентка.
Накрая някакъв ”скрит“ номер ми позвъни и ми каза, че бил майсторът. И ми бил направил услуга да ”оправи“ евтинко машинката, но тя нямала късмет да проработи. А той вече не можел да си играе с нея, защото заминавал в чужбина. Още утре!
И така. Дотук беше с ”удобното“ магазинче.
Мислех, че не съм злопаметна или че лесно ми минава, но ненавиждам лъжата. Особено тази, която е евтина, безпочвена и егоцентрична.
Кой беше ”скритият“ майстор така и не разбрах, но разбрах, че все още има хора за една пържола. Дали потайният сръчен майстор беше самият собственик на магазинчето, дали заради някой лев отгоре не искаше да ме свърже с другия по-голям майстор, все тая.
Всеки си намира майстора някога.
От двете страни на удобното магазинче има големи супермаркети. И винаги ги е имало. И в тях се намира повече от необходимото. И правят много по-ароматно и вкусно кафе. Или поне сега така ми се струва.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
