Спомням си 25-ти юни като днес.

Денят поемаше свежи глътки от утрото, сякаш бързайки да се зареди с прохлада, преди да настъпи нетърпимата мараня на следобеда. Никой все още не бързаше да стигне до работното си място. Вторник като всеки друг и в същото време специален.

Носех огромния си корем с достойнството на кралски пингвин, а и на походка го докарвах. Няколко часа ме деляха от срещата с мъничкото момиченце, за което не знаех много. Вече бях наясно с името ѝ, и колкото и да е странно, за първа среща, разполагах с информация за мерките ѝ – 3,50 килограма/ 50 см.

Спинална упойка, разрез, никой не припада, но и никой не плаче, жадна съм. Сякаш пустинята Сахара се е настанила в гърлото ми, избирайки нарочно най-важния ден в живота ми.

Ето я и нея. Плаче, посипана с нещо бяло и кръв, като 3D оригами на самата себе си. Отнасят я. И мен - в реанимацията. В 10:30 невиждана градушка разгромява всичко в периметър от 10-15 километра. По-късно разбирам, че името Дара означава повелителка на стихиите.

Ден преди имения си ден, моята малка повелителка стана жена. Какво се прави на такъв ден? Има ли специален ритуал – само за нас двете? Не исках нито да се фокусирам върху това, нито да го отхвърля като нещо незначително. Просто я прегърнах и ѝ казах, че я обичам. За мен тя винаги ще си остане онова крехко оригами, което видях час преди опустошителната градушка.

И без да ѝ казвам, тя вече знае, че животът на жените никак не е лесен. Уж дават живот, пазят го и го съхраняват, а всъщност пренебрегват собственото си щастие.

Уж са партньори, всеотдайни и равнопоставени, а вътрешната им хармония остава в междучасието на естественото желание за лично развитие и природното естество на любяща майка. 

Жените не идват с ръководство за употреба.

Не е вярно! - би възкликнал Оскар Уайлд – трябва само да бъдат обичани. Също като малките момиченца. Просто трябва да бъдат обичани.

Това е, което днес искам да кажа на моята малка женичка. Единственото, което е важно, вървейки по собствения ѝ труден женски път, е да бъде обичана – безусловно, всеотдайно и вдъхновено. Най-важното, за да бъде пълноценна и хармонична, е собственото ѝ щастие. Защото, за да даряваш щастие, задължителното условие е ти самият да си щастлив.

Подобно на инструкциите, които стюардесите демонстрират преди излитането на самолета: "В случай на авария – поставете първо маска на себе си, за да можете да помогнете на другите". За да бъдеш щастлив, е нужно да не се страхуваш, а за да не се страхуваш, трябва да се грижиш за душата си. Да я изпълваш с вяра, надежда и любов. Само така, моя малка женичке, крилете ти винаги ще са разперени,  полетът ти свободен, а пътят ти лек.

На добър час! 

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.