Млечната царевица – от такос до мамалига

Млечната царевица – от такос до мамалига
Снимка: Thinkstock

За добро или за лошо в наши дни все по-слабо усещаме сезонността на зеленчуците и плодовете. Развитието на науката и заредените с продукти от цял свят пазари и супермаркети ни накараха да забравим целогодишния копнеж по априлските марули или септемврийските круши.

Ягодите са достъпни не само около средата на май, доматите отдавна не са само юлско-августовска благина. И все пак, колкото и да е удобно да си купиш смокини от супера през декември, тръпката да посегнеш към плод или зеленчук по време, в което расте и зрее по местните ширини, е незаменима.

За щастие, на някои плодове и зеленчуци може да се разчита. Те могат да бъдат намерени и в добро състояние през цялата година, макар и не в пълния им блясък както, когато са млади или току-що узрели.

Царевицата Zea mays, за която едва ли по нашите ширини се сещаме често, е един чудесен пример за "добро поведение". Мястото на това растение в класификацията на продуктите е някъде между зеленчуците и  семената, като и двете групи са еднакво неподходящи да приемат царевицата, която с многобройните си разновидности е чудесна, вкусна и питателна храна.

Стари истории
Най-популярна и обичана днес е сладката царевица, използвана като храна по цял свят. Сякаш за да задълбочи спора, тя по-често се изживява като зеленчук. При това се бере зелена, в млечна фаза, за разлика от обикновената полска царевица, която се жъне, когато зърната ѝ са сухи и напълно зрели.

Тъй като през процеса на зреене захарите в царевицата бързо се превръщат в скорбяла, сладката или млечната царевица трябва да бъде консумирана, докато е прясна. Алтернативите са, разбира се, консервираната и замразената млечна царевица.

За родина на царевицата се смята Централна Америка и по-точно Мексико – древните маи и ацтеки са я отглеждали от столетия и тя е заемала важно място в религиозните им вярвания и в празненствата им. От техните земи, където все още е основна селскостопанска култура, тя е пренесена по целия континент.

Първите европейци, които я виждат, са моряците на Колумб, стъпили на американския бряг преди 500 години. Те срещат това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико – от Канада, на север, до Патагония, на юг.

За сладката царевица, която се радва на толкова широка популярност днес, се смята, че се е зародила като мутация на обикновената царевица и е била открита още от индианските племена в Северна Америка.

Историята твърди, че ирокезите я пренасят от Централна към Северна Америка и именно те я дават на европейски заселници още през 1779 г. Оттам нататък на царевицата не ѝ отнема много време, за да се превърне в любим зеленчук на колонизаторите.

От такос до мамалига
В Латинска Америка сладката царевица е ежедневна храна и днес - един от най-популярните начини за приготвянето й е в ястия с боб. Интересен е фактът, че онези аминокиселини, които се съдържат в боба, липсват в царевицата и обратно. Така двата продукта се допълват взаимно и се получава едно наистина балансирано ястие.

Разбира се, най-разнообразните и вкусни рецепти за приготвяне на царевица идват от нейната родина Мексико, където освен в ястия, можете да намерите царевицата под формата на сладкиши, хляб или чудесните тънки питки тортия, които от своя страна са основа за приготвянето на безброй други съвсем прости, но паметни ястия като такос, начос или кесадияс.

В Северна Америка, сладката царевица обикновено се яде сварена и сервирана с масло и сол, а в Южните щати я обичат сварена и пасирана на каша. В Европа и Азия напоследък царевицата се е превърнала в любима добавка към различни видове салати и пици.

Може би най-популярната царевична рецепта в нашия край на Европа е свареният от царевично брашно качамак, или румънската мамалига, която пък в Италия и на още доста места из Стария континент се нарича полента. Едва ли има южноевропеец, за когото гледката и мирисът на чиния димящ качамак с разтопено масло и сирене да не е вдъхновяваща и примамлива.

Отплеснати в описания на различни методи за вкусно приготвяне на царевица, да не забравим да споменем хранителните й качества. Сварената сладка царевица е силен антиоксидант, който може чувствително да намали риска от сърдечни заболявания или рак.

Изключително богата е и на витамин С и при това е доста питателна - на един кочан се падат около 75 калории и едва 1 грам мазнина. Съдържа и много въглехидрати, протеини, калий и целулоза.

Въпреки изтъкнатите ѝ вкусови качества и достойнства, сякаш сме свикнали да взимаме царевицата за даденост и сме я позабравили. Може би е добра идея да си спомним детството и слънчевия вкус на прясно откъсната млечна царевица.

от Кристина Николова

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент