Жените обичаме безметежно, силно. Понякога разрушително. Любовта ни често е съпътствана от идеалистичния образ, който си създаваме за мъжа. Натоварен с особената отговорност никога да не ни разочарова, той е наш пристан и често наш Бог. От нереалистичите ни очаквания, обаче, не рядко боли - не само нас, но и половинките ни. До този извод стигаме, попадайки на едно невероятно произведение на българската поетеса Станка Пенчева.
Няма как да не го споделим и с Вас:
"ТИ"
Ти не си просто този,
когото обичам -
то е толкова малко.
Аз те белязах
със тежко отличие:
да не бъдеш никога жалък,
дори когато си победен;
да знаеш това,
което и аз не зная;
да бъдеш по-умен и по-добър от мен;
да се втурваш в света
като в голяма вода
и да го преплуваш до края;
небето с плещи да удържиш,
когато над мен се събаря,
и пак силата ти да не ми тежи -
да си въздух,
когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
нека други ме лъже,
нека ме предаде приятеля -
само ти,
ти си длъжен
да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
върху вярата си те разпънах...
Ти,
от мойта любов белязания,
върви, без да се препънеш!
Станка Пенчева
А ето и прочита на актрисата Весела Бабинова, която добавя своята емоционалност в рецитирането му. Определено ни спря дъха:
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.
