Притча за греховете

Притча за греховете
Снимка: Instagram

Всички имаме грехове, но някои от нас се самонаказват прекалено дълго за стореното. 

Не казвам, че трябва да ги захвърляме с лека ръка. Но докато ги носим, сме прекалено ангажирани да мислим за тях и пропускаме да развием добродетелите си.

Може да ви се струва прекалено егоистично, но преди да отсъдите каквото и да било, прочетете тази притча! После пак си помислете.

В жарък слънчев ден Учителят почивал под сянката на едно дърво. Наблизо по пътя с неуверена походка вървял уморен човек. Той носел голям и тежък чувал. Лицето му изразявало цялата болка и печал на човешкия род.

- Отдъхни, човече! - провикнал се Учителят.

Минувачът спрял, обърнал се към Учителя, опитвайки се да събере мислите си и се отправил към дървото. В сянката пътникът буквално рухнал, повлечен от своя чувал.

- Какво носиш, приятелю? - поинтересувал се Учителят.

Греховете ми, тежките ... - едва промълвил човекът, - проклети да са!

- Захвърли ги! Защо да влачиш в живота нещо, което ти носи само разочарование и страдание?!

- Как да ги захвърля, всичките ми предци са ги носили: и прадядо ми, и дядо ми, и баща ми... сега аз. Види се, такава е съдбата ми -тежка.

- Докато ти ги носиш, всичките ти помисли, емоции и сили са насочени само към тях. А докато всичките ти помисли са насочени към греховете, ти не обръщаш внимание на добродетелите и даже не се опитваш да ги проявиш по някакъв начин. Но греховете не са част от човека - това е нещо външно, в което са те убедили другите. Твоите предци навярно са били достойни и добри хора, но са били заблудени по отношение на греховете си. Нито ти, нито те, нито някой друг е принуден да ги носи на себе си. Без техния товар човек идва на света, без тях отива на Съд Божий. А виж, от добродетелите се състои душата на всеки от нас. Мислейки през цялото време за нещо, което не се явява част от теб, ти не успяваш да развиеш нещо, което си самият ти.

Снимка: Instagram

- Но нас винаги са ни учили, че пред Божия Съд се явяваме с греховете си!

Единственият грях, който може да ти вмени вина, е да не развиваш добродетелите си.

Пътникът се надигнал, обмисляйки думите на Учителя:

- Благодаря ти, трябва да тръгвам!

После тръгнал с решителна крачка. След малко спрял и се обърнал смутено:

- Но ако аз се избавя от греховете си,... тогава аз ще стана безгрешен! Значи ли това, че ще бъда светец?

- Не, приятелю! Ако се избавиш от греховете си, ти само се избавяш от техния тежък товар и можеш на чисто да помислиш за проявлението на своите добродетели. Светец можеш да станеш едва тогава, когато ги проявиш в пълна мяра.

Снимка: Instagram

Припомнете си още:

Притча: Вселената знае нашия адрес

Притча: Как да разпознаем истинските приятели

Притча: Болката, която изпитваме, зависи от нашето възприятие за света

Притча: Духовната мисия на всяка зодия

Забавна притча: Истината за човешкия живот

Притча за чудесата и вярата в тях

Притча: Любовта не се измерва със сила и страст

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент