Откровено от един учител по история...

Откровено от един учител по история...
Снимка: netinfo

Припомняме ви едно интервю, което е все така актуално и днес (бел.ред.)

Емил Джасим е учител по история. Преподава от 11 години. 

Определя себе си като учител не само по професия, но и по призвание. Има открита гражданска позиция по актуалните социални теми в обществото.

Днес ви срещаме с него в едно интервю, дело на нашия автор Симо Колев - специално за рубриката ни "Професии" (повече за нея и нейната мисия можете да си припомните тук)

Ето и какво сподели Емил за кариерата си пред Симо Колев:

Симо Колев: Какъв искаше да станеш, когато беше малък?

Емил Джасим: (смее се) Никога не съм искал да ставам лекар или полицай, или пък пилот, или космонавт. Исках да стана студент. Според родителите ми това се дължи на факта, че пъпът ми е не хвърлен, а заровен в двора на УАСГ, който си знам като ВИАС. Но според мен причината е друга – живеехме с нашите в Студентски град и, ако щеш вярвай, това за мен беше съвършената "работа" – безкраен купон, а когато дойде митичната "сесия", четеш книжки. И изпълних мечтата си, а след това, вероятно за да е свързано, продължих да се занимавам с образование.

- Как се става учител ? Кои са качествата извън образованието, които най-много ти помагат?

- Това, че съм прям и никога нищо не крия. Честността е качество, което учениците оценяват изключително много.

Другото е търпението. Учител се става с много търпение. Нали се сещаш за оная приказка на  Ботев,  че "учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк"? Е, казал го е съвсем точно, но има и още. Учителят трябва да вдъхновява и да умее да изкарва на бял свят най-добрите качества на своите ученици. Да може да ги накара да си повярват. Да може всеки да разбере в какво най-много го бива. Да умее да разпалва любопитството им.

Иначе учител се става, ако човек има добри учители. Моите учители в гимназията ми бяха най-добрите учители и в  професията.

- Кое е най-трудното в работата ти?

- Най-трудното е оценяването. Защото, когато оценяваме, сме в ситуация, в която на практика съдим, определяме йерархията в един клас и трябва да не наказваме, но да сме справедливи. Много е трудно ученикът да бъде убеден, че ниската оценка не е някакво наказание, а е по-скоро възможност да покаже още повече своите качества, че да получи впоследствие и по-висока оценка.

- А, кое е най-интересното?

- Най-интересно е да се наблюдават отношенията в малката общност, наречена "клас". Понякога се чувствам като автор на научно-популярен филм, който изследва колония на... например на сурикати. (смее се) Учениците хем могат да са много подкрепящи се и задружни, хем във всеки клас има съперничещи си фракции. Абе, много е интересно!

Другото е да виждам, че тези деца отсреща започват да мислят самостоятелно и да изграждат логически връзки.

- Как протича твоят ден и какви са предизвикателствата в работата ти?

- Първи срок съм сутрешна смяна и това значи, че ставане по-късно от 6:30 ч. ме обрича на закъснение. А допреди 1 година бях само първа смяна. Понеже преподавам без прекъсване от 11 години, дори в почивните дни се будя най-късно в тоя час. Разбира се, с времето се научих да заспивам  отново, но все пак... След това отивам на училище.

Имам огромния късмет работата ми да ми носи удоволствие, съжалявам за клишето. Просто ми е хубаво, когато ходя на училище. Когато часовете приключат, отивам в офиса на Център за образователни инициативи, където пък се опитваме да възстановим позагубения авторитет на учителите.

- Ако не беше станал това, което си, какво щеше да работиш?

- Не знам. В историята, която е моята наука, я няма условността на "ако"-то. Както се шегуваме с колегите историци, "ако"-то цапа гащи. (пак се смее)

- Какво научи в училище и какво не успя да научиш там?

- Научиха ме да мисля самостоятелно, да изграждам теза, да търся, да се съмнявам, да чета, да анализирам, да правя разлика между добро и зло.

Не  успях да се науча как да си правя семейния бюджет, как да си попълвам данъчната декларация и как да лъжа.

- Колко е годишният ти доход? Колко пари се печелят, като учител...

- Учителската заплата в добрия случай е около 800 лева на месец. С много допълнителни часове човек може да я докара до 900 лева на месец, но не знам дали си заслужава. Има една несправедливост, която понякога кара нас, българските учители, да изглеждаме едва ли не дребнави, ако заговорим за пари. Но колкото и да имаме професията си за призвание, не можем с лека ръка да махнем  и да си плюем на достойнството. Защото от десетилетия българският учител не получава достойно заплащане на труда си. Това разбираемо води до невъзможност да се привлекат млади хора в професията.

И все пак стои надеждата, че скоро обществото ще успее да оцени по достойнство труда на българските учители.

- Каква е разликата между професията на учителя и всяка друга професия?

- Важна разлика е, че ние нямаме право да си взимаме отпуск извън ваканциите. Освен това всички неучебни дни, ако не са обявени за почивни в националния календар, се взимат от определените ни дни за отпуска. Така се стига до нещо, което малцина знаят – ние не почиваме цялата лятна ваканция, защото не ни стигат дните.

Друго важно нещо е, че работата ни на практика е на ненормирано работно време, защото тя не свършва с тръгването ни от училище – подготовката на часовете и проверката на тестове, контролни и домашни работи ни отнемат много време извън училище.

Освен това малцина знаят, че не почиваме и в междучасията, защото трябва да дежурим, т.е. нямаме еквивалент на обедната почивка.

В положителен  план, обаче, разликата с другите  професии, е  че в нашата не просто работим с хора, а ги създаваме, защото наливаме най-важния "софтуер" – способността един човек да мисли и да живее автономно. Тази "устойчивост на продукта" е нещото, заради което си заслужава да се изтърпят всякакви недоразумения на образователната система.

- Кога за последен път си каза "Обичам си работата"?

- (отново се смее) Днес, когато се подготвях за часовете, които имам другата седмица. Не съм убеден, че са много хората в света, които ходят с кеф на работа, но със сигурност съм от тях.

Припомнете си още:

Професия: познавач на човешката душа

Да обясниш професията си на дете: Део

Да обясниш професията си на дете: Лиляна Павлова

Една професия - може би твоята

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти