Сватби, брадви и други мъжки торбалани

мъж жена отношения любов
Снимка: Thinkstock

Катя Стоилова

Тази година ще се омъжа. Нямам нищо предвид. Просто съм го решила и точка!

Разбира се, най-лесно ни се получава на осемнайсет. Нямаме никаква идея какво търсим, но принципно сме настроени положително. А и живот дълъг – и да сбъркаш, имаш право на втори опит.

На трийсет вече знаеш достатъчно за мъжете, за да започнеш да се съмняваш в изборите си. А на четиридесет знаеш твърде много и за себе си... И за свободата и цената й, която можеш да си позволиш да плащаш. И за предателствата. Чужди и свои. И цената им, която трудно и дълго изплащаш.

Зрелите решения на зрялата възраст... Невъзможна комбинация, ако говорим за любов. А как се живее с някого без любов? Вероятно както със съседа по легло в болницата – поради еднаква диагноза. Пускате на ротационен принцип стотинки за телевизор и на ротационен държите дистанционното. Това е в добрия вариант...

По-старите помнят и съжителства от времето на летните бригади. С много "иху!” вечер и много "тихо” на сутринта, когато свири тръбата, призоваваща за поредния трудов подвиг. В този момент мразиш света, а човека до теб – най-много...

Асоциации с казармата, старото куче и извращенията с подчинения няма да правя. Да се надяваме, че те са част от един останал в миналия век живот. Имам предвид насилието, не армията. Дай Боже, да е така!

Но във всички останалите случаи, човекът, който се събужда до теб, е твой избор. И на четиридесет си наясно, че за това се плаща определена цена. По-добрият вариан е, ако е в натура – (Другите изобщо не ги коментирам) като плащаме с компромисите, които правим. С уюта, с навиците, с кръга от приятели, с плановете си, понякога и със себе си.

На четиридесет животът е почти подреден пъзел. Ако другият се окаже липсващото парче – супер. Но не знам какво смята статистиката по въпроса за шанса това да се случи. Аз обаче говоря за онези случаи, когато любовта е причина да замахнеш през редения с постоянство и разум пъзел, за да хванеш ръката насреща. Не че не съм имала такива пориви. Всъщност – два.

"Остани..." – престраших се да кажа веднъж.
На сутринта ти ще забележеш, че съм брадясал, а аз няма да харесам закуската ти – каза той мъдро и с тъга.

Нима няма начин любовта да бъде ежедневна без да стане ежедневие? Защото всъщност, аз обичам небръснати мъже и правя най-вкусния качамак, ако продължим да си говорим с метафори. Може би точно тази несвобода е била твоята свобода! Полетът, който си пропуснал, в страха си да хвърлиш патерицата на задължителните елементи и да тръгнеш сам.

В паспортите, с които до преди десетилетие се легитимирахме, се отразяваше семейния статус. Един приятел носеше печат "ЖЕНЕН” десет години след развода си. Мислех, че е от небрежност да подмени документите си. А то – това бил идеалният авариен изход, когато емоциите се задълбочат.

Тогава той беше на четиридесет. Сега наближава шейсетте и все още е ерген, който симулира брачност. Не го виня. Всъщност, тези, които симулират заетост са много повече. И винаги в основата на това оправдание, независимо от статуса им де факто и де юре, има нещо гнило.

Та, от къде започнах размишленията си?... А, да. Че се каня да се омъжвам. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Колко чифта обувки имате в гардероба?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент