Оторизацията на любовта

Оторизацията на любовта
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Днешният текст е вдъхновен от едно стихотворение на Мария Лалева и от собственото ми бясно изнервяне, след два часа търпеливи и последователни мъки да си инсталирам "гугъл оторизатор" в "Уърлдпрес" ("Word Press"). И на всичкото отгоре, тези опити ми прецакаха телефона и сега завинаги не мога да получавам пощата си на мобилното устройство. Добре, по дяволите, тъкмо ще си почивам от информационно бомбандиране, казах си, и отидох да пиша в заведението, в което обичам да пиша.

Сядам си аз и чувам как барманката разказва на едни момчета, че се опитала да се регистрира в някакъв сайт, може би игра, може би друго, но на финала трябвало да търси някакъв номер, който да я оторизира и тя си казала: 'Oоо, не мога да се занимавам".

Отказала се точно на финалната права.

Ето това е. Благодаря за потвърждението. Същото правим във взаимоотношенията си, които наричаме любов.

Тръгваме с желание, харесваме се, от Edna порода сме, има няколко лесни стъпки, но в някакъв момент неизбежно се стига до оторизацията. В интернет тя се прави за сигурност на клиента и е в графата "security". Никой обаче не си дава зор да чете инструкциите за сигурност.

В социалната мрежа има много писъци, че чужди очи могат да видят профилите, че един "like" или коментар под публикация на приятел може да направи мнението ни достъпно за хора, които не познаваме или просто не искаме да споделяме с тях, обаче никой не си чете инструкциите за защита. Това вече е сложно. Изисква усилие да бъдеш грамотен по отношение на услугата, мрежата, продукта, взаимоотношенията, от които си привлечен и искаш да бъдат част от живота ти.

Или както пише Мария Лалева в стихотворението си "Съвсем леко цинично":

Всички мъже ме обичали?!
Да му се не види! Не знаех...
Вярваш ли в тези думи?!
Вярваш им?! Слушай тогава.
Последният, дето обичах,
ме метна като парцал през борда.
Във вторник ми рече:
"Обичам те".
А в сряда: "Прекрасна, сбогом.
Велика си, страшна, неземна,
не бях и мечтал за такава.
Не зная какво се случи,
но с тебе не се получава".

Ето това "не зная какво се случи", което и аз съм го чувала, казвали са ми го и когато са опитвали да обяснят "какво се случи с предишната им приятелка", е въпросната тухла в стената, която съвсем прилича на историята с моята оторизация в "Гугъл".

Сякаш богатството, изобилието от услуги, за които не трябва да се стараеш много, се пренесе по аналогия и в интимния ни свят. Ако можеш да ползваш една система за комуникация безплатно и без да се задълбочаваш в четене на инструкции за употреба, окей, ползваш я. Ако има опасност за имиджа, се скътаваш и гледаш да не дрънкаш много, вместо да се потиш да изучаваш т.нар. "privacy settings".

Въобще не става въпрос за това дали има любов или няма. Има навици за комуникация, които се отразяват на всички нива на поведението ни.

Дори когато става дума за молба на работа. Откакто стана модерно, освен CV, да се пише и резюме, кандидатите за работа с такава сложна документация рязко са намалели. Дори не става въпрос за липса на желание или бог знае какви травми. Когато хората имат травма, отиват да я лекуват, справят се и продължават напред. Когато обаче нямат сериозен проблем и са си здрави, прави, симпатични, умни, достатъчно сексапилни и с прилично чувство за хумор, за да не е проблем да привлекат "всички", удрянето на камък, когато се стигне до оторизацията, е почти задължително. И от двете страни.

Не става въпрос само за мъжете. Тези неща са отвъд пола. Защото освен всичко друго, религията на нашето време е, че "Тя, любовта си е лична. И моята не е твоята".

"Да, много мъже съм разплакала.
И никак не се гордея.
Защо ми ровиш в душата?
Какво точно търсиш в нея?
И ти ме обичаш, викаш...
Възможно е. Даже не споря.

Тя, любовта си е лична.
И моята не е твоята."

Има обаче и нещо друго – това че всички първи стъпки са толкова лесни, възможностите толкова достъпни, а усилието да направим оторизация, едва ли ще ни отведе в някакъв рай, а по-скоро в още един ангажимент, за който да се грижим... някак обезсмисля всичко.

Когато човек не направи никакво усилие да достигне плода, подсъзнателно се чувства провален. Гимнастиките на ума и позитивното мислене, а още по-малко мантрата "всяко зло за добро" никак не убеждават подсъзнанието, че не си взел това, което си казал, че искаш. Подсъзнанието оторизира чрез действие.

И образно казано, всеки отказ от регистрация заради препятствие, инсталира у нас програма, наречена "не искам да се справям". И съвсем отговорно ще продължа тази реплика така: "Обичам те, но не искам да се справям с усилието да бъда успешен".

И ще завърша съвсем цинично. Колкото и да ни капе мед на сърцето, когато си говорим за любов и вярваме, че тя разрушава всички прегради, докато не направим нещо, което да ни изпълни с усещането, че сме успешни хора, няма как да привлечем нещо различно от "неуспешни връзки", които завършват с култовото "не зная какво се случи".

А, имам коментар и за любимата ми група – хейтъри, които се наслаждават да ме критикуват. Разбира се, че това е моят опит. Това са моите грешки. И аз нямам никакъв проблем да ги споделя. Успешните хора се учат от грешките на другите.

Хайде, учете се, успявайте, дръпнете това общество нагоре. Когато видя, че това се случва, ще спра да пиша, ще ви оставя живот да си живеете. И ще си отида у дома с чувство за изпълнен дълг.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент