В отговор на статията "Запознанството по интернет"

Прочетох статията "Запознанството по интернет" и написаното провокира в мен бурна реакция.

Общувам си онлайн от десетина години. За това време не успях да създам сериозна връзка след запознанство в интернет, въпреки че доста време разчитах по този начин да срещна подходящата за мен жена.

Не се оплаквам. Просто правя изводите си въз основа на личния опит и преживявания.

Потребителите използват интернет за всичко друго, но не и за създаване на връзки. А тези, които се опитват да си намерят партньор онлайн, стават за посмешище. Запознавал съм се с много жени, но не съм се срещал с никоя на живо. При положение, че не можеш да осъществиш жив контакт с някого, за каква връзка говорим.

Интернет връзките са мит, като Йети.

Тук много хора ще започнат да спорят с мен как са се запознали чрез интернет и сега имат щастлива връзка. Да, но тези, които твърдят, че са се запознали в мрежата, всъщност първо са се видели на живо и след това са започнали да си комуникират онлайн.

Предполагам, че в България сигурно има поне Edna двойка, която наистина се е запознала чрез интернет и след това е пренесла отношенията си в реалния живот, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.

Жените, които си общуват виртуално, не желаят да се срещат на живо с мъже. И причината е точно в споделянето на прекалено лична информация на един твърде ранен етап от познанството.

В реалния свят не бих казал на първата среща какъв е сексуалния ми опит или коя е любимата ми поза, но в интернет, освободен от живия контакт, мога да отговоря на личните въпроси. След като чуят отговорите на неудобните въпроси, жените не искат жива среща.

Същото е и в обратния случай - ако някоя жена ти каже в чата колко сексуални партньори е имала, ще искаш ли да се срещнеш с нея на живо?

А ако поискаш среща, ще си си създал едно предварително мнение за нея въз основа на информация, която е споделена онлайн в комуникация, лишена от емоции, жестове и мимики.

Защото при живото общуване можеш да погледнеш човека в очите и да прочетеш в тях мислите му, а това няма как да стане чрез интернет.

Когато срещна някоя дама на живо, веднага знам дали я харесвам, или не. При интернет общуването липсва тази ясна преценка.

Снимките могат да бъдат режисирани и обработени допълнително, така че всички дефекти да изчезнат. В реалното общуване виждаш човека такъв, какъвто е.

Да, чрез интернет можеш да се запознаеш с китайка или испанка, но също така можеш да се запознаеш и с баба Пена от Долно Уйново, стига тя да има връзка с мрежата и компютър, с който да може да работи.

И когато отидеш на среща на живо, можеш да се разочароваш доста - ще очакваш младо, интелигентно, осемнадесетгодишно момиче със запазен морал, а ще срещнеш възрастна дама, загубила девствеността си, преди майка ти да се е родила.

Онлайн общуването има повече недостатъци, отколкото предимства.

Чрез интернет е много по-лесно да станеш жертва на емоционална игра - месеци наред да те залъгват, че те харесват, а един ден да се окаже, че обектът на чувствата ти е омъжена жена с две деца. В реалния живот подобна игричка е малко по-трудна за осъществяване.

Нещата, които хората си позволяват в мрежата, не биха ги направили в реалния свят.

Създаването на сериозна връзка чрез интернет е толкова трудно, колкото комуникацията с писма в бутилки. За мен виртуалният свят не е мястото за свалки.

Онлайн можете да работите, да учите, да пазарувате, да си общувате с приятели, но не и да се влюбвате. Това е моето мнение, защото аз не намерих това, което търсех.

Дано вие имате повече късмет!

Автор: Георги Георгиев

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Добави ни в предпочитани източници в Google