Има една вечер в годината, която не вдига шум, не бърза и не настоява. Тя просто идва. С мириса на постни ястия, с пламъка на свещта, с онова особено притихване, в което думите стават по-малко, а чувствата – повече. Бъдни вечер не е просто дата в календара. Тя е пауза. Въздишка. Спомен.
Това е вечерта, в която домът отново става център на света. В която масата не е просто подредена, а събрала истории – изминали и бъдещи. В която хлябът не е само хляб, а надежда, че утре ще е по-добре. В която си пожелаваме здраве, но всъщност мислим за спокойствие. Пожелаваме си щастие, а тайно се надяваме на малко повече светлина в себе си.
Бъдни вечер ни учи на простота. На това, че най-важното не се купува – то се споделя. Че не броят на ястията, а хората около масата правят вечерта пълна. Че тишината понякога казва повече от всяка наздравица. Нека тази Бъдни вечер ви донесе онова, което не се вижда, но се усеща – топлина. Нека има с кого да мълчите и с кого да се смеете. Нека прошката намери място на масата, а надеждата – в сърцето. И нека утрешният ден започне с вяра, че доброто все още има навика да се случва.
Светла и благословена Бъдни вечер. Нека бъде.
Прочети още:
