Любовник, спонсор или гадже?

Любовник, спонсор или гадже?
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Преди време стана дума, че в отоншението си към нас, дори и неосъзнато, мъжете ни делят на проститутката, домакинята и дамата, изискано казано. В разговорния жаргон те са по-скоро онази думичка с „К”, която не е уместна, слугинята или мама и кучката.

Вариации разни, които сами по себе си, колкото и да се разгръщат, няма как да обхванат многообразието от същности не само на различните жени, но дори и ролите, в които може да се прояви една единствена жена в различни ситуации и моменти от животa си.

Стана дума и за това, че ако се вживеем само в една от тях, губим очарованието на останалите. Но стига преговор.
В случая ще стане дума за това, че и ние ги делим. И то не единствено на добро и лошо момче. Имаме много по-голямо въображение, повярвайте ми. Преди време една позната ме попита какъв е мъжа ми и аз тръгнах да й отговарям каква е професията му, но тя ме прекъсна: "Не, бе, не питам какво работи, а какъв ти е – любовник, спонсор, гадже?".

Ами, точно този конкретен мъж по-скоро ми беше гадже. Но в случая по-интересното е, че след като се посмях на тези квалификации, си дадох сметка какво ме дразнеше в тази връзка, нищо че като цяло беше приятна.

Дразнеше ме това, че не получавах онова, което все още тайничко търсех при някой и друг любовник. Имах дискомфорт и защото това гадже не беше някой, благодарение на когото мога поне малко да си отдъхна по отношение на изникващите разходи. И наистина много се нацупих, когато поисках да отида с приятелките си във Венеция, а той каза, че това е излишна суета и свен това въобще не е разумно.

А дори не ми беше мъж, тоест това мое желание по никакъв начин не е засягало семейния бюджет. Единствено моя. Мисля, че тогава взех решение да се разделяме, така няма да я бъде. И все пак не се разделихме тогава, отидох си във Венеция, начесах си суетата, но се замислих какво крепи връзката ни, в която честно казано не е ставало дума и за някаква любов, на която не може да устоиш или за раздяла, която би нанесла Бог знае какви травми.

Ставаше дума за комуникацията. Така както мъжете спят с едни жени, но се женят за други, така нашата глава може да се завърти от сексапилни лоши момчета, от нежните поети, които да вадим от мирова скръб и депресии, от бохеми, с които се смеем до припадък и ни увлича тяхната непредсказуемост, от авантюристи, които ни вкарват в приключение, от мъже с царствено и авторитетно излъчване, които ни изпълват с респект и уважение, но и със сигурността, която дава архетипът на Бащата.

Но в крайна сметка, съвременните момичета от големия град, (които не търсят непременно мъжа, който би им помогнал за буквалното физическо оцеляване) предпочитат да имат до себе си мъж, с когото могат да комуникират. Или както каза една друга приятелка – ако има нещо по-хубаво от секси мъж, то това е секси мъж с докторска степен.

Условно казано, разбира се, нищо че нейният случай беше точно такъв. Може научната му степен да не е докторска, но определено има значение дали и двамата споделяме сходно усещане, когато гледате "Блясъкът на чистия разум", например. И давам този филм за пример, защото аз нямам какво да правя с мъж, който през цялото време не го разбира и накрая ми казва, че имам доста странен вкус.

Искам да кажа, че колкото и да е секси, и каквито и финансови неудобства да смъква от плещите ми, няма да ми е кеф да бъда с него.  Точно така моята приятелка със секси мъжа с докторската степен изстина за броени секунди, когато секси мъжа от другата страна на скайпа й, с когото флиртуваше от известно време покрай общото им хоби, написа "тоес" вместо "тоест".

Не защото сме някакви претенциозни интелектуалки, а защото си даваме сметка, че едно "т" по-малко означава също така голяма пропаст в разбирането ни за света въобще.  И има смисъл да се захващаме с любовни упражнения само ако по някаква причина това е много голямата любов в живота ни. Но все пак, смея да твърдя, че голямата любов не се случва между хора с крайно различен бекграунд.

Впрочем, ние така избираме и женските си приятелства. Каквито и преживявания да сме имали заедно, каквото и да ни е свързвало като жени, ако в един момент разбирането ни за света стане несъвместимо, няма как да поддържаме приятелството си. Или в кратките моменти, наречени "Хайде да се видим, загубихме се", започва да си проличава, че е имало защо да се загубим.

Иначе, жени сме, ще си помогнем, ако нещо го закъсаме, но това с "виждането да си побъбрим" нещо все ще се разминава. Така сме и във взаимоотношенията с мъжете – ако разбирането ни за света се разминава, нито пачките с кинтите, нито сексапилния му задник може да спаси положението.

Не знам дали знаете, но дори когато имаме някакво емоционално неудобство да приемем тази истина или просто сме заедно по силата на навика и някаквите там общи неща като коли, къщи, бизнес, които сме изграждали заедно, в момента, в който се разминем комуникационно, репродуктивните ни органи първи реагират.

Наричаме го – "нещо не мога да спя с него" нищо, че иначе си го обичам. Понякога правим компромис, насилваме се, чакаме "да ни мине", казваме си, че вероятно е от стреса... и ако и двете страни са миролюбиви хора, просто започват да се правят, че това няма значение, намират си някакво хоби, дори свобода си дават, крепят статуквото някак, защото пък и много не им се вярва, че ако хукнат да търсят някой друг, нов, неопитомен, бог знае какво ще се получи.

Друг път просто казваме: "до тук сме". И не тръгваме презглава да търсим друг, а се отправяме към най-красивото приключение – откриването на собствената си цялост. За да открием, след време разбира се, че само същества, независимо към кой пол принадлежат, събрали в себе си всички парчета от мъжкото и женското достойнство, могат да си партнират равностойно, както са го правили архетипите на Озирис и Изида. Тогава и оргазмите са други, защото екстазът е за цялото ни същество, а не избухва спорадично като пиратка на принципа на тройка от тотото.

Каквото и да се опитваме да правим само с една или две от ролите, които сме свикнали да играем, нашите собствени изгубени качества, ще ни крещят, че отново има липси. Знам, че отдолу ще има коментари, че не е така, но въобще да не ви пука, аз не ги чета. Това, което правя е да наблюдавам внимателно, вместо да спя в илюзорното удобство на "смляни ценности", които все повече нямат място в нашия доста бързо променящ се свят. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент