И какво толкова, ако си различен? Ако си с различен цвят на косата, обличаш се различно, имаш по-други възгледи за света или просто имаш различна сексуална ориентация, трябва ли да бъдеш отречен? Ето това е едно от нещата, които в България ще останат константни – желанието на всяка цена да отричаш.

И когато не си съвсем като повечето, то същите тези "повечето" или така нареченото общество те жигосва с големия ален печат – НЕСТАНДАРТЕН. Е, да има и много, които са "нестандартни" насила, някак принудено, фалшиво … само и само да спечелят внимание. Но за тях нямам какво да кажа.

Чудя се какво трябва да правят, за да оцеляват спокойно, тези мъже и жени, които по природа са си ГЕЙ? Възможно ли е в 21-ви век тези хора да не могат да ходят по улиците нормално, защото все още има психопати с идеали за чиста арийска раса или подвикващи "циганите на сапун, турците под ножа"?

Трябва ли различните да се крият в малките си затворени общества и да се забавляват само и единствено на места, определени като "гей свърталища", защото по улиците все още кръжат болни хомофоби? Етикети като "Би" или дори "Три-сексуални" са вече твърде демоде, за да се опитваш да ограничаваш чуждата свобода – също!

Смисълът на свободата е да сме такива, каквито сме. И какво, ако си скубе веждите? Обичам ви всички! И вас с оскубаните вежди и вас, които обичате да обличате пайетени корсети и да си лепите тайно мигли. Обичам ви и никога няма да спра да се боря, затова да бъдете свободни.

И ако сега на някой хетеро мъж му се прииска да сложи гланц или спирала, аз съм първата, която ще викне – Viva Victoria – да живее сексуалната революция!!!