В търсене на вълшебното хапче: диагнозата „Трябва ми чудо”

g
Снимка: unsplash.com

Михаела Петрова

Колко пъти ви се е искало да имате вълшебна пръчка и да оправите някаква неразбория, заплетена ситуация, положение без изход?

Колко пъти ви се е искало да има вълшебно хапче, от което да мине някоя остра болка – в диапазона от преумора и настинка до фатална диагноза?

Прочетете още: Взаимоотношенията с работата също са партньорство

Колко пъти сте си казвали: „Трябва ми чудо”.

Казвала съм си тези неща хиляди пъти през годините. В различни ситуации. От най-безобидни от сегашна гледна точка вълнения за изпити и контролни, до сериозни професионални гафове, които не можеш да върнеш, защото вече са излезли в ефир. От болки в корема, които те превиват и те държат в напълно безпомощно състояние, дванайсетчасови родилни мъки, диагнози, при които ледът е много тънък при избора – операция или алтернативно лечение. Особено когато няма как да си сигурен, кое от двете би било по-фатално.

Но сега, като връщам лентата назад, си давам сметка, че най-много съм искала да имам вълшебна пръчица, когато болката е била емоционална.

Прочетете още: Лъжата за нормалността и откачената истина

g
Снимка: unsplash.com

В онези първи години на емоционални вълнения, когато е немислимо да приемеш идеята, че способността ти да обичаш е достатъчно основание за радост. Ако не те обикнат в отговор, е чиста проба мъка.

Боляло ме е много и когато мен са ме обичали, а аз не съм можела да отговоря на това.

Спомням си, бях 7-ми клас може би, бях на гости на съученичка, нищехме любовните си терзания, седнали в малката им кухня. Майка й влезе и моята приятелка каза: „Мамо, имаш ли вълшебни хапчета  за спиране на мъка от несподелена любов?”. Майката отговори мигновено и без никакво замисляне: „Нова любов”. Разсмяхме се.

Прочетете още: Капаните на емоционалното наследство

g
Снимка: unsplash.com

Веднъж си го спомних, когато ме болеше корема. Както премирах, присвита на кравай, този спомен ми изплува и отново ме разсмя. Явно ми трябва нова любов. Така както се превивах, приплъзнах чантата си и извадих тефтерчето с телефони, за да проверя имам ли номера на някой, в когото още не съм се влюбвала.

Разбира се, не вярвах, че подобна глупост ще ме излекува, но поне за малко ме разсея от болката. Точно защото беше типична глупост на човек, който се усеща супер мизерно, а го играе много готин. Но в същото време беше и като хулиганско отношение към болката. Един вид: „Ти ли ще ми кажеш дали да се чувствам добре или зле. Ще си правя каквото си искам”. Записът на спомена ми е до там. После е бяло петно.

Прочетете още: Любовта е дом

g
Снимка: unsplash.com

Но от гледна точка на сегашното ми знание, е ясно какво съм направила тогава. Сменила съм фокуса от дискомфорта в тялото като съм го насочила към нещо, което ме е накарало да се усмихна, да се почувствам палаво.

Без да го наричам така, съм повикала на помощ „енергията на любовта”. И след като не помня нищо повече, вероятно тя си е свършила работата. Въздействала е на биохимията на тялото ми.  

Прочетете още: Винаги всичко е наред

g
Снимка: unsplash.com

Мислех си за тези неща, докато отгоре-отгоре следях информационния поток за лечители и масови изцеления с безусловна любов. Знам колко е голяма надеждата за чудо, когато заболяванията са сериозни, но не мога да се присмея, да обвиня, да се подиграя, да заклеймя нито „несъвършенствата в здравната ни система, която праща хората, търсещи лъч надежда при такива лечители”, нито тези масови лечители, нито онези, които отиват при тях.

Защото всички, без изключение, малко или много сме болни от навика да не носим отговорност за това да сме добре.

Прочетете още: Красота и цайтгайст: чарът на женската енергия е в това, че тя Е, без да се състезава и противопоставя

g
Снимка: unsplash.com

Защото вече знам, че когато избереш алтернативно лечение, не избираш да замениш антибиотик с билки, хомеопатия или екстрасенс. Избираш да се изправиш пред себе си.

Да не обвиняваш никого за нищо.

Да си дадеш време, много време, години и още години да наблюдаваш какво те кара да изпитваш радост и любов. Кога сърцето ти се отваря, кога ставаш същество, от което се лее безусловна любов и кога се затваряш и свиваш.

Прочетете още: Да стъпваш по златната нишка...

g
Снимка: unsplash.com

Кога се чувстваш непълноценен и незаслужаващ, тъп, смачкан и подтиснат. И какво правиш в такива моменти. Мрънкаш ли, обвиняваш ли, злословиш ли, пускаш ли някоя клюка и интрига, казваш ли – такава съм, защото съм била изоставяна, защото са ме наранявали, защото не съм получавала благодарност, защото така пазя статуквото си...

И честно да си кажеш – да правя го. И това също съм аз.

Това е част от моята човешка природа, благодарение, на която имам тяло, което всяка секунда помпа кръв във вените ми и ме държи жив. И това е истинско чудо. Обичам те!

Прочетете още: Само така играта е честна

g
Снимка: unsplash.com

Когато другите са виновни, или системата, простаците, тъпанарите, лешоядите, корумпираните, връзкарите, добре е да си спомним колко пъти ние сме „другите”. Добре е да не забравяме, че „Аз съм „другите” за всеки един човек, когото срещам”.  Това ежедневно упражнение по наблюдателност постепенно променя  навика на зависимост от „другите”, създава навик да носим отговорност.

Болести пак могат да се появят, по различни причини. Необясними и незнайни, независимо от купущата книги и информация за последни открития. В моите среди напоследък не ни дава мира въпроса защо толкова млади хора умират от рак - талантливи, готини, добри и стойностни  хора, от тези, които са обичали и са били обичани, имали са успех и хубави семейства. Сигурна съм, че всички те и техните семейства са се молели да има някое вълшебно хапче, да стане чудо.  Сигурна съм, че са комбинирали традиционни и алтернативни лечения според собствените си убеждения, но въпреки това им е дошъл часът.

Прочетете още: Духовни и недуховни женски приятелства...

g
Снимка: unsplash.com

Едно научих през всички години, в които по мой начин се интересувам с езотерика. Всичко онова, което наричаме „вяра, надежда, любов”,  „духовност”, „път на осъзнаване и себепознание” не „лекува” по условие. Не е вълшебна пръчица. Не изключва, а напротив, включва и други житейски сътресения от всякакъв характер.  

Крайно време е да разберем, че „духовността не е нищо мило”, а продължителен урок по лична отговорност. Съдържа „вълшебната съставка” на безусловната любов, но само когато започне да извира от самите нас.

Дори и най-известните духовни учители на планетата, в чиято близост се балансираме и започваме да я изпитваме, могат да внесат този баланс в нашето поле, но само наша е отговорността да го задържим.

И да създаваме ежедневен навик да го развием и утвърдим в живота си.  

Ако вълшебното хапче е „нова любов”, тя започва оттам, където свършват „другите”.

Прочетете още: Новата женска игра: партньорът, когото сме избрали, да бъде герой

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти