Винаги всичко е наред

ж
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Родена съм през септември и макар да знам, че колкото повече порастваш, толкова повече равносметките стават излишни, за сметка на усещането, че единственото важно нещо е да изживяваш пълноценно всеки момент от своето Сега, в природата ми е да анализирам. И искам да споделя с вас какво научих през изминалата година, защото то вече не е валидно само за мен, а за всеки един от нас.

Научих, че вече нещо се е променило кардинално, вече сме много по-свързани.

Научих го защото започнах да изпитвам емоции и страдание за неща, за които по принцип "аз не страдам", тъй като умея да го преработвам и да търся причините в онова, което аз съм изкривила, за да се получи дисбаланс. Изминалата година обаче изживях много неща - и болка, и гняв, и мъка, за които най-близките ми приятели казваха: "ооо, много се радвам, че и ти чувстваш такива неща".

Не го казваха с лошо в никакъв случай, просто така се шегуваха и някак им олекваше, че "и аз съм човек". Разбира се, че съм. Но продължавам да смятам, че не е важно какво изживяваш, а как преминаваш през него. Както и да е - барометърът на приятелите ми даде идея, че все пак нещо не е наред.

Преработвах, трансформирах, на моменти се чувствах извънредно уморена и без капка сили да продължа. На където и да е. И все пак, по моя си начин, се разгръщах и успявах да видя, че в по-голямата картина всичко е наред.

Винаги всичко е наред.

Тогава се сетих. Толкова сме свързани всички, че освен красивите чувства, които ни привличат, започваме да изпитваме страхове, убеждения, гняв, които не са притежание на личността, с която си свикнал. Буквално "не са твои" - на твоето его, на твоя характер, на твоите "детски травми" и каквото там щете.

ж
Снимка: Thinkstock

Това напрежение, дори когато на теб "всичко ти е наред" става високочестотно от все по-силната ни колективна връзка. Въобще не е случайно, че сериалът „Sense 8” на Уашовски получи толкова силен колективен отзвук. Хората от всички краища на света все повече осъзнават това свързване, изразено в слогана „Аз съм ние”.

И именно затова, с всеки изминал ден ще става все по-важно да благодарим и укрепваме връзката през сърцата си - да приемаме и уважаваме любимите си хора и техните избори, да бъдем любящи към своите чувства и емоции, към тялото, към храната, която приемаме, към всичко, което ни кара да спрем и да се полюбуваме на красотата му.

ж
Снимка: Thinkstock

От "високо" се виждат само светещите връзки. И нека да си пожелаем, те да бъдат фундамента на всичко ново. Онова, което ни боли, може въобще да "не е наше". И да е, какво от това - колкото по-малко го задържаме, толкова по-малко хора ще го чувстват. На рождения си ден си пожелах думите: "О, и ти си човек" съвсем скоро да започнат да звучат така: "О, и ти си светлина".

През изминалата година чувах от приятелите в близкото си обкръжение и друго: „Да, ама ти го можеш. Аз не знам как става”. Истината е, че колкото по-добре се чувства някой със себе си, толкова повече не може да каже „как става”.

Но все пак опитах да формулирам някои от моите движещи сили на това, което се нарича „как става”.

Да си отворен за възможности

Да си даваш ясна сметка какви са ти предубежденията и постоянно да преценяваш дали ти вършат работа по отношение на това дали се чувстваш щастлив с тях.  

Да ги приемаш и да ги пускаш ..., а не да се вкопчваш в тях.

ж
Снимка: Thinkstock

Да осъзнаеш, че си част от природата, в която има цикли, а не си част от завареното положение на обществото, в което има последни влакове. Макар че ако погледнеш разписанието на Централна гара, няма и абсолютно последен влак.

Да разбереш, че няма да спечелиш нито една битка, ако водиш войни.  И че няма да ти се налага да водиш битки, ако в себе си имаш мир.

Да се грижиш за интуицията си, която не мисли и не чувства, а прави. Тя е действие, което автоматично синхронизира най-благоприятните обстоятелства и разчиства всички препятствия.

Да приемеш, че проявлението дава най-добрите решения и отговори, а не думите и съветите дори и на най-мъдрите умове.

ж
Снимка: Thinkstock

Да разбереш, че нямаш как да научиш от чуждия живот, можеш да научиш всичко единствено ако си любознателен към своя.

Никой друг освен теб не може да реши каква връзка ти харесва и какъв секс е добър за теб.

Няма лошо да даваш пари за нещо, които искаш да научиш, за нещо, което ти доставя радост като музика, облекло, храна, на някой, който може да ти направи добър масаж, но да плащаш някому, за да те научи как да живееш, означава доброволно да се откажеш от своя живот.

ж
Снимка: Thinkstock

Онова, което може да научите от някой друг, бил той приятел, гуру или някакъв друг авторитет е само принципа, че за всичко съществуват алтернативни гледни точки и това, че ги има, може да ви поощри да създадете своя уникална гледна точка и да я изживеете.

Синхронизираш се с  най-доброто, което може да те свърже с другите – любовта, усещането, че сме Едно, само когато си позволиш лукса да изживяваш своето уникално място в пъзела, който наричаме „живот”

Дори и когато не разбираш проявленията на живота с неговите постоянни парадокси, звездата, която те води по нашите пътища и кръстопътища постоянно  нашепва „Винаги всичко е наред”. Довери се. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти