В търсене на по-добър мъж

Симо Колев
Снимка: Edna.bg

Сигурно си чувала за „парадокса на избора“. Това е състояние, при което клиентите на която и да е стока имат толкова голям избор, че всъщност взимат решение за покупка супер трудно. Разнообразието би трябвало да е нещо хубаво, поне от потребителска гледна точка, но всъщност води до по-малко щастие и повече тревога, дали са направили „правилния избор“. Това пък се нарича „парализа на избора“. Накрая излизаме от магазина с нещо, което бихме купили, без значение дали е само то, или има още 80 сходни продукта.

Същото е и в любовта. Същото е и в търсенето на партньори. Същото е и в търсенето на по-добър мъж.

„Парадоксът на избора“ се формира като явление, когато конкуренцията и свободния пазар пълнят магазините, създават нови стоки, нови услуги и нови магазини, които пълнят с нови стоки. И, не, не ме разбирай погрешно. Изборът е важен, разнообразието е важно и никога няма да чуеш от мен да ти дудна как е хубаво да нямаш, за да ти е по-лесен изборът и като цяло да ти е по-спокойно. Както и да е. Но откъде дойде „парадоксът на избора“ при мъжете?

Откъде се появиха мъжете? Ами те винаги са си били тук. И винаги са били в общи линии същото количество. Даже малко са понамалели заради демографски закономерности.

Сега сериозно. Станахме много претенциозни и с много възможности за втори шанс, втори изход или някой по-добър профил във Фейсбук.

Фейсбук ни даде възможност да сме във всякаква форма на връзка с десетки, стотици, хиляди хора по света и у нас. Това е мрежа на мързеливо избиране с кого, кога, какво и за колко време да правиш. С кого каква близост да имаш. И за колко време. Това обърква мозъка. Кара и сърцето да закърнява. Обърква мозъка, че е лесно и че всички теб чакат.

Изведнъж той не може да анализира и обработи всички лица, които скролваш, а сърцето не може да разбере какво те трогва. За да те трогне, има нужда от време. Само си помисли колко лесно прибавяш и махаш нови приятели, колко лесно влизаш в контакт с хора, които ти пишат и лайкват. И сега си помисли как правиш неща, за да ги лайкват повече.....сериозно ли ми казваш, че не го правиш!?

Понеже всичко е анонимно и дистанцирано, хората са дръзки и понякога нахални и слагат директно картите на масата. Директният подход е хубав, но не и когато е директен с цел пестене на време. Няма излишни приказки, свалят те безугледно без значение дали понякога това ти харесва, или ти е противно. Има интерес към теб. И ти го разбираш. И това започва да не ти дава мира: колко всъщност си харесвана и може ли да бъде още повече, от някой още по-готин пич, от някой още по-завладяващ човек.

И край. Изведнъж твоя постоянен приятел започва да ти се струва скучен, еднакъв, еднообразен, познат. Прекалено познат. Излизаш с някого и е същата работа. Става, ама може и да е по-добър. Няма гаранция, но светът е голям и мъже дебнат отвсякъде. Смесила си реалността на истинските отношения и естествено изглеждащите хора, които имат победи и загуби, върхове и спадове и естествена стеснителност. Нека бъдем честни, виж си профилната снимка и снимките, които постваш, после се виж в огледалото и си помисли, че същото го правят и другите и че загадъчния принц, с когото си чатиш, всъщност си е един обикновен шопар от Две могили, дошъл в София под наем.

Но този тип ти изкривява „пазара“. Пише анонимно, има време да коригира, спокоен е. Най-често му е все тая дали ще си ти или някоя от другите три, с които си пише. Това не е истински интерес. Това е хвърляне на въдица, но така или иначе тези отношения създават грешно очакване, че винаги и навсякъде около нас има някой друг, някой по-добър.

Търсенето на по-добър мъж е отчаяна и самотна дисциплина. Не ме разбирай погрешно. Стремежът към нещо по-добро е хубав стремеж, защото той е тясно свързан със стремежа към лично щастие и ако някой те прави по-щастлива, или поне щастлива – той е. Но. Вечното търсене и вечното сравнение между това, което имаш и това, което можеш да имаш ще те побърка. Това не е живот.

Това е симулиране на живот с надеждата истинският живот да започне, когато се появи по-добрият. Такъв обаче може и да не се появи; да се появи, но да се окаже, че не е по-добър; да загубиш това, което имаш, но най-вече и със сигурност ще си загубила всички тези години „в търсене“ и тези години на симулиране на живот. Да не говорим, че ако си с някого само за да за не си сама, но в същото време си в режим „в търсене“, не е чистоплътно и не е лоялно. Абе, тъпо е.  

Що не си седнеш за задника, не изпуснеш всичкия този въздух, дето си поела, и не подчиниш живота на себе си и на момента. Не на абстрактните условности, а на реалността. Обърни се към този, който е до теб. Моделирайте връзката. Направете я вълнуваща, каквато мислиш, че някой друг евентуално ще дойде и ще ти я донесе. Не я носят, бе мацка, не се ли научи.

Ако искаш нещо, го правиш, посягаш, взимаш, променяш. Правете неща, които не сте правили, просто си я отгледайте и гледайте връзката, не като някво тъпо съжителство, защото „другите не стават за нищо“, много си отивате, за теб е перфектен, свикнали сте си и всякакви други рационални тъпотии.

„По-добър мъж“ е сянка, която изчезва, когато осветиш. Той е като слънчево зайче, което блести, но си остава оптичен трик. „По-добър мъж“ не е универсална единица нито в метричната система, нито в имперската система. Нито в твоя живот.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Прочетете още от Симеон Колев:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти

Не просто футбол