Някои хора се дразнят, че всички говорят за пандемията в социалните мрежи и изказват мнения, сякаш са специалисти по всичко. Но да игнорираш проблем е като да си слагаш главата в пясъка.
Страх ли ни е?
Мен лично – да. Но знам също, че страхът ме пази.
Той е част и от твоя инстинкт за самосъхранение. Страхът не ти е враг. Той винаги иска да те пази. Това е неговата роля.
Затова си струва да му обърнеш внимание и да поговориш с него. Какво иска да ти каже?
Ти си този, който може да го изслуша.
По-добре поговори с него, отколкото да го оставяш да расте. Защото когато го пренебрегваш, той ще продължава да расте, за да го забележиш… Така може да се превърне в паника, което със сигурност искаш да избегнеш.
Погледни твоя страх в очите. Разбери го. Изтанцувай го. Изговори го. Изпей го. Нарисувай го. После го превърни в нещо полезно.
Кажи му: „Ето, аз те чух. Вече държа нещата в свои ръце и мога да взема решение какво да правя.“
Благодари му.
Издишай го и му позволи да излезе от теб. Ти вече нямаш нужда от него.
Говорим си за...
Обещай си, че следващия път, когато изпиташ страх, няма да бягаш от него. Няма да се депресираш, парализираш и сковаваш, защото това ще те направи слаб, знаеш. А него по-силен.
Обещай си да останеш спокоен. Колкото по-спокоен си, толкова по-малко уязвим, по-осъзнат, за да знаеш как най-правилно да постъпваш и с по-силна имунна система, за да разпознаваш опасностите и да ги обезвредиш.
Приеми го като твоя път към онова, за което винаги си мечтал. С всичките рискове от промяната и неочакваното, за да отвориш нова страница. Чиста и бяла като първата, която си започнал да пишеш, когато си се родил.
Или казано с една дума: рестартирай!
(Очаквайте анти-стрес медитация)
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Още от автора:
- „Кучето ми не хапе“
- А ти от кои момичета искаш да бъдеш?
- Хапче за добро настроение
- Тибетски купи - какво са те и как са възникнали
- Кучетата ни яли
