Кали
Днес получих съобщение от мой познат, което ме провокира да вдигна телефона и да разбера, че някой отново има нужда от помощ, за да живее. Ставаше въпрос за момиче, научило навръх рождения си ден, че е болно от левкемия. Близките и приятелите му молеха за помощ.
Не искаха проблемът да стига до социалните мрежи, а разчитаха на добрината на всеки свой близък да помогне с колкото може, за да се съберат необходимите за лечението средства. Изумителното тук е, че болната девойка не желаеше да загуби достойнството си пред коварната болест. Струваше ѝ се нередно да моли другите за помощ.
И дали държавата, в която се е родила и живее, не трябва да поеме отговорност към нея като към свой гражданин? Да беше само тя, но не. Много са като нея! За жалост, все по-рядко състрадателният българин успява да задели от насъщния си, за да даде шанс за живот на друг! Да, за живот говорим, не за скъпи яхти, палати и други бездуховни удобства, от които някои богаташи не биха се лишили, за да поеме глътка надежда нуждаещият се.
Хубаво е да помним обаче, че смъртта не ни избира нито по пол, нито по външен вид, нито по материално положение. С нея животът просто завършва – понякога естествено, понякога нелепо, внезапно или трагично. Но как да отложим този финал, когато един млад живот изтича неумолимо, а средствата за изцеление все не достигат?
В началото на празничния декември научих за смъртта на мой приятел - един прекрасен млад мъж. Той загуби битката с болестта, отнемаща безмилостно скъпи хора. Остави любимите си наследници да се борят със същия този живот, с който се бореше и той. Лошото е, че не му остана време да ги научи как да правят това. Казвам – беше твърде млад!
Всъщност, не искам да описвам тъжно и в толкова тъмни краски отминалото време през годината. Защо ли не разполагам с друга боя освен сива и нюансите ѝ, с която рисувам картината „ Живот 2015“? Е, имам и малко розово, но го пазя за накрая, за да вдъхна живот на творбата си. А и по-пълно да изразя нюансите на сивото, което поглъща дори и мислите ни. Какъв е цветът на мизерията и нищетата, в която живеят много българи?
А цветът на изоставените в сиропиталищата деца, на възрастните родители, забравени от онзи, който ги е захвърлил като ненужна вещ на улицата? Хора в дрипи в компанията на изоставени бездомни животни. Какъв е цветът на диалога и чувствата, които разменяме със себеподобните? Озоваваме ли се на прага на трета световна война? Според вас колко нюанса има сивото? Аз не мога да използвам всичките, но и не искам!
А каква е равносметката ми за 2015? Ето, тук е моментът да добавя розовото в картината си. Това са децата ми, даряващи ме безкористно с любовта си и оставящи ме без дъх, защото им давам моята огромна любов с цялото си сърце. Тук до мен е и майка ми, жива и здрава и раздаваща себе си докрай.
Ще добавя и топлата прегръдка на любимия човек, който ме дарява всеки ден с "обичам те", струващо повече от най-скъпата вещ на света. Приятелите ми, готови да предложат рамото си винаги, когато ми е нужно. Професията ми, която ме прави щастлива с възможността да давам и да получавам любов от всеки, готов да сподели с мен музиката ми.
Постарах се да бъда по-малко лоша и повече добра. Видях в погледа на другите, че навярно съм успяла. Дадох повече отколкото взех и не съжалявам.
Мисля, че картината „Живот 2015“ получи своя розов оттенък от моята сметка. А вие, готови ли сте да представите вашата?
В памет на моя приятел Ефрем Димитров и на всички, загубили борбата с рака.
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Има много като теб, но точно ти ми липсваш
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
