Нещо се случи!

Ива Дойчинова
Снимка:

Случвало ли ви се е да гледате снимки на едно и също място с разлика от една година и да си дадете сметка, че нещо много важно се е променило?

Снимката от миналата година е на едно ъгълче срещу църквата Сакре Кьор в Монмартър, Париж.  Улицата е  пълна с любов, а в кадъра са двама човека, щастливи че се обичат, усмихнати срещу слънцето, блажени, че ги има.

Снимката от тази година е на същото място. Други двама човека седят в същото кафене и се обичат. Усмихват се блажено на слънцето и всичко щеше да е съвършено, ако в ъгъла на кадъра не се беше запечатал и силуета на военен, който се разхожда с огромен автомат. И той се усмихва, де. А насочената напред пушка пази тази любов от взривове.

Връщам лентата, този път в главата си между двете посещения в Париж с разлика от година. Тогава бяха месеците след атентатите в Шарли Ебдо и Батаклан. И въпреки тях – не се усещаше напрежение. Хората сякаш излъчваха желание да отстояват живота си и свободата и бяха независими от страха.

Сега картинката е друга. Хората с пушките се набодоха в очите ми още от летището и бяха постоянна част от кадъра. Полицейското присъствие е натрапчиво-ненатрапчиво, защото е едновременно въоръжено и усмихнато. Французите ги могат тези работи.

И все пак – нещо ми надира усещането за любовен Париж. Неделя следобед е. Шанз Елизе е затворен за коли и пълен с хора, които кръстосват култовите павета, веселят се, пият, забавляват се и се целуват.

Това е  градът на целуващите се.

Но в началото на пешеходния отсек има охрана, полицейски коли, които са затъкнали входа срещу вилнеещи тирове, пребъркват ви чантите и ви опипват деликатно за оръжие. След 18 ч. се разнася глас от високоговорител, че охраната свършва и е добре всеки да помисли за личната си безопасност и да върви по определени тротоари при това бдително.

Отиваме и на концерт на Бруно Марс – причината да сме в Париж точно по това време. Влизането в залата е с дълъг обходен маршрут и начертано като змейките на летищата. Струпването на хора е нежелателно и така всеки може да бъде наблюдаван.

Изпълнението на Бруно е смайващо, вдъхновяващо и вдигащо, така че забравяш да се оглеждаш за съмнително присъствие и се стараеш да забравиш за случилото се в Манчестър на концерта на Ариана Гранде. Ние сме силни, смели и нямаме намерение да предаваме този живот, който сме съградили и обичаме.

При влизането в метрото обаче, весела арабска групичка върви след нас и усещам арогантно опипване отзад. Обръщам се – заплашвам и се карам, но срещу мен виждам нагли усмивчици. Неприятно е слаба дума за усещането. Това не ми се беше случвало нито в България, нито в Африка, нито в Тунис, Дубай или други арабски държави. Никъде. И нямам намерение да оправдавам никого за гнусното поведение с това, което му се е случило в детските години, възпитанието или му е стоварила световната политика.

Не намирам извинение за нищо, което един човек може да направи на друг, в което няма уважение.

Бежанецът заслужава приемане, натрапникът не. Този, който търси правото си на спокоен живот – ще го намери. Този обаче, който иска да изроди любовта в заплаха – няма място при нас.

Границите са вътрешна потребност и се отстояват.

Не харесвам пушките в кадър. Но уважавам необходимостта от тях, когато става дума за опазването на тези граници.

И си пожелавам улиците на Европа да не са затворени от полицейски коли, да не чуваме предупредителни призиви за опазване на личната ни сигурност и концерти, на които да не мислим за нищо друго, освен за музиката.

А това пожелание се отстоява със сила. На духа, ума, сърцето, ако трябва и с оръжие. Но ще го отстоявам и догодина отново съм в Париж. На Монмартър, при художниците и целуващите се.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти