Аз съм Ива. Дойчинова е фамилия, дошла неправомерно по законите на социализма от един див дядо, който фамилията тачи и не иска да му стопи името с проста замяна на актуалния дядо, който ти дава третото име. По тази причина най-вероятно си нося моята дивотия и я споделям с хората. Да си говоря с тях е моята работа. Професия, минала през толкова много радио и телевизионни ефири, че изброяването ще размие смисъла. А смисълът е общуването. Споделянето и приказването. Така че професията ми е официалният начин да правя това, което обичам. Затова влязох в СУ „Българска филология“, за да мога да си чета книжки и никой да не ми се кара, че прекалявам. Но вместо да ходя на лекции, бягах в градинката на Кристал, за да си говоря с хората. Явно „правилните“ неща не са ми силата, а побирането във „формати“ ме подлудява. Така че можем да си говорим неформално, но смислено. На „ти“ и без да е нужно да сме съгласни. Здрас-ти на всяка Edna и всеки един тук.