Тази година реших отново да постя. Имам известен опит преди три, но не завърши добре. Виеше ми се свят, чувствах се по-слаба, а на финалната права станах леко истерична. Помня добре един коледен купон, на който май само аз от 80 човека постех. И докато на другите им се гънеха масите от кюфтета, мезета и всякакви поръсени със сирене салатки, аз хрупах зеле с моркови и чаках да ми донесат постното ризото. То пристигна с десерта на другите и отгоре имаше – настърган пармезан. Далеч не смирено се обяснявах със сервитьора, а после и с готвача, че постно не значи вегетарианско, тези хора мислят ли си за кръвното и други такива речи, които не влизаха в ничия глава и развалиха не само моето настроение.

Малко след това разговарях с отец Любомир Братоев, който си остава сред любимите ми хора на духа, които вливат в душата ми и словото, който каза: „По-добре да ядеш месо, отколкото хора. Постът е за смирение.“

От този момент досега – не постех. Тъй като от години не се храня с месо, а млечните продукти са „включване“, а не на големи буци, реших, че съм относително „чиста“ отвътре и мога да го карам спокойно и човеколюбиво.

Тази година обаче един човек ми бръкна в ума – д-р Емилова. Обикновено го прави след всяка наша среща и винаги – с доброта. Разказа ми за хигиената на мозъка. Тази сложно устроена машинка за улавяне на идеи, организиране на спомени, учене и адекватност. Оказа се, че базирана на мащабни проучвания книга, отново доказва следното: растителната храна е тази, която пази мозъка млад и адекватен. Плаките, които задръстват функционирането на най-фините мозъчни тела, за съжаление, са с онази мазнина, която идва от животинските храни + метали.  Няма да ви цитирам тук цялата фактология на книгата, който иска – може да я прочете. Тя е на Нийл Барнард и се казва „Силните храни за мозъка“.  Съжалявам, но няма нито една от животински произход, дори рибите.

Аз пък съм решила да живея до 130  години в чудесно здраве, но и утре да умра – искам да чувствам всяка клетка на тялото си жива и да се радвам на 100% на живота тук и сега.

В моя мозък реално се захващат най-важните решения в живота ми. Изборът ми на храна, мъже, работа, дори и забавления – минава от там. Ако ми докосне мозъка – става любов.

Така че тези пости са мозъчно дело и в негова полза. Разбира се, и за чистотата на кръвоносните ми съдове отвътре като цяло.

Започнах с твърдото решение, че ако пак се изнервя и започна „да ям хора“ – спирам. Колкото – толкова, все е нещо.

Първо избрах правилата на постите, които наистина не са прости:

Храня се  така:

- Много салата, рядко тестени произведения и то от лимец и диви култури, сладкото и естествено като био барчета и сушени плодове.

- Трябва да вкарам повече от толкова заклеймяваните, но и толкова полезни и хубави картофки, ориз, боб и нахут. Между другото това е прекрасна и ниско калорична храна, ако не  я пържиш, оризът не е бял, а див и красив.

- Повече плодове от обикновено. Тук трябва да се сетите, че апетитът рязко нараства след всяка ябълка.

- Измислям си нови постни храни и открих велика комбинация с киноа, авокадо, домати, маслини, много „вдигнати“ ядки на тиган, мента и куркума.

Прегрешавам от време на време с няколко капки прясно мляко в кафето, защото невинаги и не навсякъде успявам да си взема соевото. Но не се мразя заради това и не прекратявам постите.

Както каза една веща в постенето моя колега и чудна жена: „Важното е, че си започнал промяната. Вярно е, че се подува повече корема от многото фибри и си почти непрестанно гладен. Идеален момент да  ядеш по-малко и да отслабнеш за лятото.“

Така че – продължавам. В първите дни стомахът ми беше по-креслив от мозъка, сега пък влезе в някакъв нов режим и не ми надува главата, че е гладен.

Нося си винаги сурови ядки в мен и био барче, в случай на внезапен глад. Консервите с нахут и маслините са ми на една ръка разстояние, а мозъкът ми се кефи, че доминира над стомаха.

Чудя се – какъв ли ще е вкусът на яйцето на 28 април?

Още от Ива Дойчинова:

• Зарязване на пролет

• Да се върне Uber! (или неволите на Edna жена, когато се случва да остане без кола)

• Тате, стига ли ти пенсията?

• Западът е провинция, ако се вгледате обективно: какво им липсва на шотландците, което ние го имаме в изобилие

• Животът е изразено желание

• Когато губя, виновни са другите, когато печеля – причината съм аз