Докато паля цигара, светът вече не е същият. Светът се променя с всяка част от секундата. Когато вдишвам дима, аз вече съм друга.

Една жена лесно осъзнава преходността.

Всичко е временно и не е нужно да бъде обяснимо.

Хубавото лице повяхва и това няма нищо общо с цигарите, алкохола или безсънието. Бог ни е отредил тази метаморфоза. Искрата в очите винаги е за сметка на нещо друго.

Докато избирам какво да облека, умират и се раждат хора. Противоречието в живота трябва да бъде поддържано.

Лекият грим тушира бръчките. Бръчките се забавляват над суетното желание да държим нещата под контрол. Жените знаем това. Понякога само се правим на глупави.

Докато поливам цветята на двора, стават земетресения и се случват обяснения в любов. Това е толкова прекрасно!

Любовта е земетръсна. Катаклизмите, които предизвиква, ме карат да се усмихвам без тъга. Така се грижа да не изчезнат бръчиците покрай очите ми.

Усмивките и земетресенията имат много общо.

Една жена, която цени миговете, винаги има за какво да мечтае. Докато мечтае, тя дава надежда. Мъжете стават по-силни, децата се учат да обичат, дори домашните любимци въртят опашка от радост.

Светът се мени.

Не умирай! Виж Рим.

Понякога е достатъчно само да затвориш очи. Колкото да си починат бръчките.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.