Срещнах я в едно приказно градче с 4000 жители. Напускала го е веднъж, заради престой в софийска болница. Анна от Балчик е един от най-вдъхновяващите хора, с които съм общувала напоследък.

Преди години никой не вярва, че тя ще сбъдне мечтата си - да произвежда необикновено вино с мед и всякакви интересни вкусове - от ябълка и роза, до бадем и диня.

Едно десетилетие по-късно тя вече е постигнала своето желание и е превърнала идеите си в реалност. В прекрасната ѝ винарна в Ботаническата градина в Балчик всяко лято идват стотици туристи и по-малко българи, защото те по всяка вероятност предпочитат традиционната ракийка с шопска салата.

И така... Влязохме през ниската врата на построената преди около 200 години къща, която е част от дворцовия комплекс. Веднага забелязахме, че автентичната обстановка на някогашната вила на царското семейство е съхранена изцяло. Седнахме на мебели, пълни с история, и започнахме да дегустираме всички чудесни напитки, които Анна създава в бутикови количества, тъй като виното е ръчно произведено от нея и помощниците ѝ.

По този начин всяка бутилка съдържа частица от мечтата на Анна, разказва историята ѝ, разпространява посланието ѝ и стига до този, който отпива от нея и, както самата мечтателка казва – позволява на всеки, вкусил виното ѝ, да бъде неин приятел, да се запознае с нея, да общува с нея чрез всяка нотка, която усеща на небцето си.

Когато слушах историите на Анна, си мислех колко истинска и неподправена е тази жена и че всеки трябва да следва мечтите си. И се усмихвах.

Анна говореше, а аз мечтаех заедно с нея. От разказа ѝ за това как е продала част от колекцията си от 7000 стари и ценни бутилки вино, за да си купи зелен трактор с "очи", с който да обработва новите 8 декара с дини, посадени тази година, за създаването на ново вино с диня, до свенливото споменаване на журналиста от вестник SUN, който така се впечaтлил от виното ѝ и от самата нея, че разказал за сбъдната мечта на Анна на страниците на британския таблоид и след това цяло лято във вълшебната ѝ винарна идвали англичани с вестник в ръка, в който била отпечатана нейната история....

От разказа разбирам, че, за съжаление, българите трудно споделят радостта на една сбъдната мечта и не се доверяват на виното на една жена. Повечето хора, които влизат за дегустация във винарната на Анна и никога не си тръгват с празни ръце оттам, са чужди туристи.

Затова когато аз понечих да си купя от нейните винени еликсири, тя извика една от помощничките си и ѝ каза: "Ела, тук има едни странни българи. Те харесаха виното ни. И искат да си купят от него." 

Тази реплика ме усмихна и натъжи едновременно.

Защото щеше да е толкова хубаво, ако повечето българи бяха така "странни" и оценяваха красотата на това, което прави и в което вярва Анна. Истории като нейната са за споделяне със света. Те би трябвало да вдъхновяват. Подобни примери за смелостта и вярата, без които крайната цел завинаги остава една недостижима химера, ме изпълват с щастие и смисъл.

Но за да ги усетиш, трябва да гледаш с широко отворени очи, да мечтаеш и да имаш куража да преследваш мечтите си, докато не станат реалност.

В тези летни дни ми се говори за мечти. Защото вярвам, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

И няма нужда да маскираме нерешителността и собственото си бездействие в излишна скромност, която – някои казват – краси човека.

Не намирам за честно да порицаваме хората, които действат, преследват мечтите си и работят в името на своите идеи непрекъснато. Те имат шанс. По-голям от шанса на тези, които просто наблюдават живота без да участват дейно в него.

В този момент отпивам глътка от великолепното ябълково вино на Анна... за нея, за смелостта, за мечтите.

Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.