Послание

Аз съм непредсказуема, непредвидима….
Като лятна градушка, като зимен порой
През огън минавам, вървя невредима…
Внезапно се връщам и свиря отбой.

Аз съм мълния бяла, разцепила мрака.
Живителен дъжд съм над знойна земя.
И бялата птица, и черната сврака
подслон са намерили  в мойта душа.

И тъжно се смея. И весело плача.
Неуморно градя! А после… руша.
Търся Исуса! Намирам палача…
Измамно съм истинска – грях и молба!

Аз съм награда и наказание.
Диво сърце и бездомна сълза.
Неистова обич  и нямо страдание….
Аз съм и огънят, и пепелта…

Накрая ще сграбча душата си.С длани
последните капки ще изцедя.
С тях ще напиша свойто послание :
"Бъдете истински – тук и сега!"

Автор: Румяна Николова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Добави ни в предпочитани източници в Google