Здравейте!
Написала съм нещичко за Вашата рубрика от авторски текстове. Писах по тема, която много ме развълнува последните няколко дни.Това е темата за искреността и колко е важна за запазването на отношенията между двама души.
Дано да Ви хареса :)
Случвало ли ви се е да се чувствате притиснати до стената? Да се задушавате от тягостно настроение, причинено от мъка, раздори, различия, сплетни, разочарования и най-вече от разбити надежди. Поне веднъж едно от тези чувства сте изпитвали. И тогава какви ще са следващите ви стъпки, какви ще са обратните завои, които ще направите, за да се изправите, да надигнете глава и да поемете отговорност с чест и достойнство за изхода от неприятните случки?
Трудна задача ви се вижда, нали... Но ако бушуват силни чувства във вас и разочарованието е толкова голямо, че място не можете да си намерите, по кой път бихте избрали да поемете?
Какво бихте предпочели - безвъзвратно да се откажете от това, което сте бленували, мечтали, държали в ръце и само за един миг, само една неизказана и недоизказана мисъл, завладяла съзнанието ви, би развалило цялото ви щастие. За част от секундата ви обвзема съмнение, без да се усетите допускате да ви завладее изцяло и за миг пред очите ви всичко се разпада, само заради неизказаните думи, непроверените факти, отказа да погледнете същността на нещата.
Оттогава изпадате в апатия, започват да се нижат ден след ден сивите дни, докато осъзнаете, че искате да чуете отговорите, да разберете какво всъщност се случи и защо всичко се стигна до тук, с такъв неочакван край, че съдбата да ви обърне гръб.
Един ден се изправяте пред вратата, изпълнени с трепети и вълнения и без да се спирате, и без дъх да си поемете задавате всичките въпроси, който ви измъчват и ви терзаят нощ и ден. И тогава чуваш спасителните отговори, цялата картинка е пред очите ти, разсеяла съмненията и разбила предразсъдъците ти.
Получаваш доказателствата и виждаш истинските мотиви така ясно, че започваш да се чудиш как такива дребни мисли съм допуснал да ме завладеят, да се настанят трайно в съзнанието ми и да вземат контрол и връх над мен.
Неизказаните думи и смелостта да бъдеш честен и окрит със себе си пред другия, обърнаха страната на монетата, а ти се чудиш възможно ли е това и колко просто е всъщност всичко. Замисляли ли сте се как само един въпрос с едно изречение, казани и изказани навреме, пропити с дълбоко чувство, страх, вълнение, биха спасили и изгонили съмненията, зародили се във вас?
Биха дали светлина и път в мъглата, биха смекчили надигащите се гневни и яростно чувства и биха спрели пагубните крачки, които ще преобърнат целия ви остатъчен живот.
Затова не се страхувайте да изкажете появилите се съмнения във вас. Не ги таете в себе си, надявайки се сами да се разсеят. Не се страхувайте да кажете и споделите истинските си мотиви и подбуди, за каквото и да е действие. Ако отсрещната страна ви разбира и цени, и тя е сливащият се път с вашия, то вие ще сте дали точните и ясни отговори за запазване и продължаване на отношенията и за началото на прокрадващия си нов път в живота ви.
Просто имайте смелост да бъдете и да показвате себе си!
Автор: Лора Бостнова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg!
