Когато губя, виновни са другите, когато печеля – причината съм аз

Ива Дойчинова
Снимка:

Това е поведението, което много ми липсва напоследък. Почтеност за мен означава чест, морал, обективизъм.

Влезли сме във филм, в който изопачаването е нормата, а двойните стандарти - практика. Мерим се на входа с едни приказки и обещания, а на изхода с удобната забрава какво сме казали. Забравили сме уважението, приравнено на труд и усилия, срещу удобната сделка за временна власт.

Когато имаме лъжливи герои, приказката става фарс и изходът е примитивен.

„Когато спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Тези думи на Левски са представата ми за почтеност. Ако си дал дума, това се помни. Превръща се в отговорност. Ако краят е лош – имай почтеността да го признаеш.

Няма провал, който да не е урок. Имай смелостта да го наречеш така. Иначе отиваме в онази схема от след-изборни пресконференции, в които всеки загубил е очевидно печелещ в очите на кликата, която му пляска.

Да търсиш винаги виновни извън себе си е непочтено. И отваря правият път към двойни стандарти, заради които губиш тези, които са ти повярвали. Но имаш зад себе си армия от огънати фигури.

Наскоро чух фраза от любим мой колега, който каза: „Навремето мечтаех да съм Левски, сега мечтая да съм поп Кръстю“. Е, точно това прекършване ли е неизбежното развитие на зрелостта? Фразата е казана сатирично, защото този колега ми е любим. В битките.

Продължавам да не вярвам в неизбежността на такъв завой в мечтите. Не вярвам в стъкмистиката, изкривените данни, натиска и удобния превод. Е, колко дълго можем да се лъжем взаимно и да лъжем себе си? До степента на развод. С личността си.

Сега фразата на Левски в осъвременен вид, би звучала така: „Когато губим, виновни са другите, когато печелим – причината съм аз.“ Нищо, че Левски ни е националната икона, радваме си се , когато правим точно обратното.

Като един съвременен поп Кръстю благодарим, че сме били в точния момент на точното място, за да осребрим услугата.

Навремето му казвахме „наколенки“ на това поведение, сега е „правилно поставен“.

Затова и Левски ни е икона – защото като го оставим на стената, долу на бюрата сме приели, че той е твърде високо.

А как се спи без чест, морал и обективизъм?

Въпросът е към вас.

Още от Ива Дойчинова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

През декември най-много ми се...

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент