2017 –а се забавляваше с мен

31.12.2017 15:29

2017-а ми показа, че докато си правиш плановете и стриктно си ги спазваш, някой отгоре гръмко се смее. И яко се забавлява.

Планирах, оразмерявах крачки, засилвах се за троен скок и се озовавах в овчарски. Разбирате ли – тръгваш да скачаш на дължина и се налага да вземеш височина.

Започвам с „Будител на годината“ – кампанията, която толкова много обичам, че почти целогодишно я мисля. И, когато си стартирал действията си през март, не очакваш, че до октомври нямаш яснота ще тръгне ли по телевизията, къде и защо. Научих се да се доверявам на хора, а не толкова на институции и да се доверявам да инстинкта си, че нещо, което подкрепя смислени личности, няма как да пропадне.

Научих се, че мога да действам на прага на възможното и да не се разболявам по никое време. Ако си се записал за локомотив, няма как да се извиниш като нередовен пътник. Затова пък точно по празниците се тръшнах и спрягам думата „безгрижие“. Да си извън графика и трафика е много хубаво нещо.

Разбрах, че и хората, които подкрепят истински една идея никога няма да я предадат. Особено ако видят, че аз не я предавам.

Свърши предаването „Ива от сутрин до обед“ по радио ФМ+. Меко казано е, че го обичам. Много дадох за него и вярвах, че и то даваше смисъл и финансов резултат. Краят му беше обобщен с едно изречение, казано на 25-и август – „от понеделник свършва“. Приемаш го и постепенно го осмисляш. Имам един белег на крака си от падане върху стъклена маса същата вечер. Загуба на равновесие – и така може да се каже. Загуба е кратката и вярна дума.

Новото дойде с новия формат. „105.6 Новините сега“. С новото дойде и вътрешно преосмисляне за рестартирането и уроците от него. Хигиенично е да напуснеш старите рамки и да продължиш напред без жалене за миналото.

Установих, че съм се научила да приемам промяната отвън, защото съм свикнала аз да бъда промяната отвътре. Сега се уча на синхрон с много хора, които вървят в една посока без да са загубили личния си стил.

Преоткрих и екипността. Заставането зад теб е нещо много специално, а зачатието на това е взаимното уважение. Благодаря на всички ни за това. Защото за много хора беше и е трудно.

Преоткрих и нас, българите. Това е голямото ми откритие за годината. Близките срещи със западната реалност ме отрезвиха. От към размах, амбиции, възможности и талант – в нас е силата. Не искам да звуча грубо, но много хора на запад са свикнали да получават дивиденти от гръмкото си минало. Ние имаме изключително минало, но се извиняваме с тази част от него, която ни оправдава.

Истината е, че сме изключителен народ, който няма нужда от поучаване и оправдаване. Ние вече сме учители и можем много. И най-важното, което трябва да направим е да създаваме настояще, с което се гордеем.

В много отношения сме напред, много по-напред от западните нации. Не е въпрос на състезание, а на обективно осъзнаване кои сме и да имаме самочувствието, което ни принадлежи като дух и като народ.

Хубава 2018-а. Искайте, приемайте и ще ви се получи.

Още от Ива Дойчинова