Кали
Често си мисля като родител: „ Ще се справя ли?“ Да, това е една от най-трудните и отговорни мисии в живота на всеки, избрал да има деца. Да се справиш с отглеждането и възпитанието на потомците си, да можеш да ги нахраниш, облечеш, образоваш, но не само телата им, а и душите им. Всеки родител би искал да види децата си и като самостоятелни отговорни индивиди, които умно и решително навлизат в живота на големите. Тогава можем да се поздравим и да си кажем: „Справих се!“
Даваме ли си сметка колко е важен личният пример на родителя у дома? Умеем ли да създаваме подходяща атмосфера за качественото израстване на децата си? Успяваме ли, жонглирайки ежедневно с безброй ангажименти, да спрем за миг и кажем простичко и топло на скъпите си малки същества: „Обичам те!“?
Разбираме ли с претенциите си на възрастни хора колко е важно да ги слушаме, докато изискваме те да слушат нас? Трудно, нали? Никой не ни е обещавал, че ще е лесно да се справим със собствения си живот, а още повече с отговорността за друг живот, задължение на всеки родител към детето му.
Неведнъж съм чувала фразата „домът е моята крепост“. Към нея ще добавя, че домът е и мястото, където се поставят здравите основи, на които да стъпят децата ни, за да могат в утрешния ден да отскочат от тях и да се устремят към собствени висини. Колкото по-здрави са основите, толкова по-висок ще е скокът.
На теория дотук всичко е добре, но как да го превърнем в реалност? Искрено споделяната обич между родителите ще научи и децата ни да обичат искрено. Успяваме ли всеки ден по малко, ще им помогнем да се убедят, че големият успех е низ от малки победи. Нека научим децата си да прощават, прощавайки им и ние осъзнатите грешки, за да създадат след нас един по-добър свят. Нека ги научим да пазят вечните святи ценности – родина, семейство, приятелство, преданост.
И любовта, чийто плод ще бъдат техните деца. Да си мият редовно ръцете, зъбите и лицето, да се хранят с нож и вилица, да се грижат за реда в стаята са също важни неща, но не те ще изградят здравите морални устои на нашето бъдеще.
Сигурно всички знаем поговорката: „ Крушата не пада по-далече от дървото“. Е, нека всеки ден се изправяме пред предизвикателството да бъдем родители с ясното съзнание, че плодът на нашите усилия зависи изцяло от нас. Аз продължавам да изисквам всеки ден все повече от себе си, както да бъда добър родител, така и да съм успял човек, защото вярвам, че това е най- доброто, което мога да дам на децата си – своя личен пример.
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Ще планираме или ще импровизираме?
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
Добави ни в предпочитани източници в Google
