Химията между мен и мъжа ти

Химията между мен и мъжа ти
Снимка: netinfo

Маргарита Петкова

О, има я. С цялата петица по химия в дипломата ми я усещам. Съвсем органична е. Честно да ти кажа не знам кога започна реакцията, имаше ли катализатор или просто се случваше по всички възможни валенции, ще те излъжа. Всщност не си спомням какво точно е валенция, обаче думата ми харесва - звучи като Венеция.

Звучи като онази стара песен на Валерий Леонтиев и Лайма Вайкуле за вернисажа, където има картини със всякакви сюжети, само не и такава, където двамата лирически герои да са заедно, защото всеки е с друг. Звучи така, защото се запознах с мъжа ти на неговата изложба. Картините му не ме впечатлиха кой знае колко, обаче бившият ми съпруг направи откупка – всички виждат в нея една цветова експлозия на планети, аз – крава с шапка в долния ляв ъгъл.

Снимка: netinfo

Мъжът ти много се смя на това и на всичкото отгоре се съгласи с мен, когато му показах кравата. Странното е, че никой, освен нас двамата не я виждаше, въпреки че той нарочно я пренесе на отделно платно едно към едно. После при всяка обща сбирка започна да ми носи шоколад и да ми вика „Милка”. Много било беше. Аз му виках „Мармот”. От станиола мъжът ти ми правеше птици – за един художник не е сложно да усвои оригамито в рамките на няколко фигури.

Толкова явно флиртувахме, че никой не си и помисли, дето това е флирт. Флирт на умовете. Големи червени точки ми даваше  погледът му, когато разбра, че зная какво е сфумато, акватинта и суха игла. Още по-големи печелеше от мен, когато обясняваше разликата между Владимир Свинтила и Валери Петров в преводите на шекспировите сонети, подхвърляше небрежно, че Ахматова има само един акростих в поезията си и даже знаеше на кого е посветен, а двамата изпадахме в блажен възторг, гледайки „Двайсти век” на Бертолучи. И ти, и мъжът ми, докато още не беше станал бивш, не разбирахте какво намираме в този шашав филм, пълен с алегории и бавно точещи се кадри. Честно казано, малко хора ще разберат. Не че им трябва.

Снимка: netinfo

Обяснявам ти химията и как понякога уж несъвместими елементи, вземат че направят някакво съединение. И се получи експлозия. Цъ! Никаква експлозия между нас с мъжа ти не се получи и няма да се получи. Имплозия – да. Обяснявам – взривът беше навътре, а не навън. Тоест – не прекрачихме към физиката. Към физическите контакти демек. По една проста причина – физиката всеки я може. Криво ляво при всеки се получава що-годе. Аууу, моля моралистите да не прибързват. Не ми е работата да отмъквам обвързани мъже, има си достатъчно свободни. Хеле пък мъж на приятелка от гимназията, дето сме седяли на един чин и после в университета сме дремели след нощен купон на една банка.

Снимка: netinfo

Има неща, които са неписан закон. И аз ги спазвам. Правя го не заради теб, скъпа, а заради себе си. Няколко пъти ми се е налагало да го обясня това – човек прави всичко единствено заради себе си. Помага на другите, жертва се за другите, света обръща за най-любимия си, най-ценния, най-най-най… Пак цъ! Прави, каквото прави, то е защото така го иска. Човек иска да даде, да се жертва, да направи, да обърне един-два свята и три-четири галактики, защото така смята за редно, така е възпитан, такива морални принципи си е изградил, толкова много обича някого. Това е то експлозия – даваш. Раздаваш се. По твоя собствена воля. А на кого и за какво – ти си избираш, нищо че изборът ти понякога е грешен. Ясно ли е дотук? Та. Химията между мен и мъжа ти, скъпа, е на честотните вълни в подкорието на главния мозък. Някъде в един от неговите пет дяла.

Снимка: netinfo

Може някое невронче да закачи случайно зоната, подаваща импулс за здравословен приятелски секс, да блесне в погледа му въпросителна, да грейне усмивката ми с блажено отрицание и да литнем на седмото небе от този синхрон, дето трудно се постига при, казано по английски, онези скучни движения. За тях той има теб. Двете ви прекрасни деца са доказателство, че ви се получава. Нито ти, нито те обаче, виждат в картините му крави с шапки, джуджето Дългоноско, веждата на Фрида Кало или месечина в слънчев протуберанс. И слава Богу!

Моите прекрасни деца и мъжът на живота ми (не онзи бившият) изобщо не са в течение на кого е посветен единствения акростих на Ахматова и кой е Борис Арнеп, кога излиза за пръв път „Лолита” или защо се познава дали преводачът на Чандлър е ползвал руско, а не оригинално издание.

Снимка: netinfo

А тези неща ние с мъжа ти ги знаем, преди да си ни запознала на онзи  негов вернисаж преди години. Отделно един от друг сме ги научили и цялата таблица на Менделеев танцува и пирува около нас, когато си подхвърляме „Господарят е жив!”, защото „Двайсти век” е велик филм. Твърде интелектуално ти се струва и бърчиш недоверчиво изящния си римски нос? Можеше и двамата да знаем, например, всичко за доматите и да ги отглеждаме поотделно, но химията пак щеше да я има.

Елементарно. Всичко е елементи – едни се съединяват, други посмъртно не могат, трети правят взрив навътре – между ушите. И тази химия изобщо не прекрачва и най-беглите морални граници. Аз морални граници не прескачам. Ям шоколад,  облегната на рамото на мъжа си, докато един мармот, долива чашата ти с вино и в пръстите му се раждат птици от станиол.

Снимка: netinfo

Още:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти