Весела Бабинова може да разсмее цяла зала, но в същото време и да признае нещо, което малко хора биха казали на глас - че я е страх. И точно тази комбинация прави присъствието ѝ толкова интересно - и на сцената, и извън нея. В “Капките Podcast” тя влиза без маска и роля - с чувство за хумор, с искреност и с истории, които трудно звучат като реални.

Смях, който прикрива страхове

На сцената на “Като две капки вода” Весела изглежда спокойна и дори леко иронична. Истината обаче е друга: “Аз съм много несъстезателен тип, мразя точкуване”, признава тя и обяснява защо никога не влиза с амбиция за победа. За нея целта е да се забавлява - особено в мъжките образи, където намира най-голяма свобода. И въпреки това, именно там се крие едно от най-големите ѝ предизвикателства: “Да пея на живо за мен е абсолютен ужас”. Страх, който не избягва, а среща очи в очи всяка седмица. По време на един образ обаче Весела едва сдържа смеха си в ефир. Кой е той? Отговорът е в новия епизод на “Капките Podcast”.

Учителката ѝ по физика променя живота ѝ

Преди сцената и преди ролите, има един момент, който остава в съзнанието ѝ завинаги. И все още предизвиква силна и чиста емоция. Със сълзи на очи, Весела се връща в един урок по физика, в който не знае нищо и се опитва да спечели време, да “върти и суче”, както сама казва. А отсреща идва неочаквана реакция: “Ех, Весела, дали ще съм жива да те гледам на сцена някой ден”. Не упрек, не

забележка, а предчувствие от учителката ѝ по физика. “Това обърна нещо в мен”, спомня си тя. На 13 години думите попадат точно там, където вече има мечта, просто тя е все още неизречена.

Когато животът не следва диагнозите

Има моменти, в които реалността звучи твърде категорично - диагноза и процент. За Весела Бабинова това означава едва 5% шанс да има деца. Но животът рядко се подчинява на статистиката. След една планирана почивка, след тиха молитва в Рилския манастир и в присъствието на човек, който не се плаши, нейният “мъж с главно М” Владо Зомбори, се случва нещо неочаквано. “Като се върнахме, бях бременна”. А дъщеря ѝ Йоана не само преобръща живота ѝ, а и я учи на нещо ново: “По-бавното живеене”. Как преживява Весела Бабинова тежката диагноза и какво я кара да продължи напред - чуйте тази емоционална история в “Капките Podcast”.

Писмо във времето

На 18 години Весела пише писмо до бъдещото си аз. Без задръжки, без притеснение, с онзи директен тон, който имаш само на тази възраст. “Моля те, дано съм станала актриса, защото ако не съм, не знам как ще го преживея". В същото писмо има и още нещо - страхове, очаквания, дори шеги за това дали ще има до себе си “готин мъж”. Години по-късно писмото я намира отново - вече на мястото, за което е мечтала.

Весела Бабинова е от онези хора, които не се опитват да изглеждат перфектни. Тя говори за страховете си, смее се на себе си и приема живота такъв, какъвто e - понякога труден, понякога абсурден, но винаги интересен. А целият разговор, с още повече смях, емоция и неочаквани истории, можете да гледате в новия епизод на “Капките Podcast”

Прочетете още: 

• Михаела Маринова: Да бъдеш себе си е най-голямата смелост 
• Историята на Виктор: как създаде семейството, за което винаги е мечтал 
• Емилия: За мен семейството е на първо място!