Без да съм зависима от никого

h
Снимка: Thinkstock

Маргарита Петкова

Споделяла съм го неведнъж в компания и в коментари, разказвала съм го на децата си, оказва се, че далеч не съм единствената с такъв жизнен опит. И ако някому се види жалба по младост, тинтири-минтири или врели-некипели, няма да оспорвам, обаче все си мисля, че човек е редно да си има едно наум за непредвидени ситуации.

Защото не можеш да предвидиш всичко. Още повече, когато едно мислиш, а то излиза съвсем друго. Та.

Когато завърших гимназия и един следобед тръгнах да излизам с приятели, татко ми даде една десетолевка. Тогава това си бяха едни много прилични пари. Даде ми ги отделно от другите левчета. Каза ми да ги сложа в паспорта си (ах, старите паспорти с найлонова обложка, в която държахме като в тефтерче снимки, четирилистни детелинки и всякакви такива ценни дреболийки!) и да не ги харча. Погледът ми е бил достатъчно красноречиво неразбиращ, та татко търпеливо ми обясни. Тези пари са за всеки случай. Разбирай – за краен случай. За да съм спокойна, ако ме поканят на вечеря. Да зная, че не завися от никого по никакъв начин. Че мога да си платя, каквото съм консумирала и да си взема такси до вкъщи.

Подтекстът го разбрах. Бяха времена, в които мъжете бяха мъже и беше абсурдно да ти мине през акъла, че ще си делите сметката или че жената ще я плати. Това дори съучениците ми го знаеха и кафето в сладкарниците „Малина” или „Брезите”на „Витощка”, винаги го плащаха те. Вярно, че струваше между 12 и 18 стотинки, но рядко някой от нас разполагаше с левче за деня. Не че бяхме бедни, просто такива бяха и цените, и нравите. Та подтекстът беше като написан с големи букви – каквото и да става, трябва да се чувстваш независима. Да знаеш, че ако компанията не се окаже приятна, винаги можеш да я напуснеш. С достойнство и без да се чувстваш задължена. Татко казваше понякога, уж между другото, че има лоши хора, че не всеки ти мисли доброто и това ми стоеше като едно на ум. Не, не ме правеше мнителна.

h
Снимка: Thinkstock

Просто стоеше като подгънато ъгълче на страница от книга. Слава Богу, разминавах се с лошите хора. Срещах достатъчно такива, но не ми се случи да седна с някого от тях на една маса и да посегна на десетте лева в паспорта. През всичките тези години обаче пренесох навика си винаги да зная с колко пари разполагам, да си поръчвам само това, което мога да си платя и да ми остане резерв за такси. Вероятно това за много хора звучи нафталинено, дребнобуржоазно в обидния смисъл или дори плебейско. Всеки има право на мнение.

h
Снимка: Thinkstock

Няма да правя разбор на това коя от кого какво бугати е получила като подарък, на коя романтична и скъпарска дестинация е заведена, по какъв айфон с диаманти говори и кои модни марки висят в гардероба й. И за каква разменна монета иде реч няма да говоря. Това не е моя работа, всеки си живее живота, както намери за добре. Когато се раздиплят подобни истории, винаги си спомням думите на мисис Елен, майката на Скарлет О`Хара – „Само цветя и бонбони, скъпа, само цветя и бонбони!”.

h
Снимка: Thinkstock

Отнесени от вихъра на комерса, който е завладял всички нива на ежедневието и еженощието ни, притиснати в ъгъла от омачканите дребни левчета в портмонетата, разкъсани между избора хляб и мляко или книга, все по-трудно правим избор. И обикновено изборът е в полза на стомаха, а не на духа. Защото гладна мечка хоро не играе, нали? А пък мечка в бугати е богата, та знае ли се и такива кръшни танци може да изтропка, че ум да ти зайде. Изобщо не морализаторствам. О, как добре съм се чувствала на седалката на мерцедеса до любимия мъж, когато в България тези коли се брояха на пръсти! По същия начин обаче бих се чувствала и в запорожец, стига ръката ми да лежеше в мъжката ръка върху скоростния лост.

h
Снимка: Thinkstock

И хоризонта отпред да беше на една ръка разстояние. Само че и тогава съм знаела, че мога да кажа „Спри!” и с десетте лева в паспорта да се прибера с трамвая или влака вкъщи. Ако така се извъртят обстоятелствата. Без да съм зависима от никого. Без да избирам между удобство и достойнство. Изборът съм го направила на 18 години, прибирайки десетте лева на сигурно място. Не посегнах към тях, дори в гладните си студентски години. Гладни да се разбира – прахоснически. Прахосвахме си парите в кръчмите и кафенетата, за козметични екстри и джунджурийки от масова бижутерия.

h
Снимка: Thinkstock

После минавахме на хляб от стола и домашна лютеница, изпратена от мама. Де да можех да се телепортирам в онова време, но съм благодарна и на това, че съм го живяла. В сигурност и безметежност. Научих цената и на парите, и на достойнството. Затова ако кажа, че съжалявам, но не разполагам с пари за по още едно питие, за чудните червени обувки на витрината или за сладурското шалче от втора употреба, а в отвореното ми портмоне зърнете петдесетлевова банкнота, не бързайте да ме упреквате в няколко смъртни гряха накуп. Това са моите „десет лева за всеки случай”. Вие имате ли си? Хубаво е всеки да си има.

h
Снимка: Thinkstock

Вижте още от Маргарита Петкова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти