Една жена пътува

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

Тия дни бях в Бургас. Бяха ме поканили на среща с читатели, за да представя цялото си творчество. Цялостното си творчество! Как звучи само! Като през зрелия социализъм. Когато писателите и другите творци обикаляха страната с черни волги и говореха на народа.

Но аз ще ви кажа защо звучи така. Защото нещата никога не се променят. Така или иначе – винаги ще има писатели и те винаги ще имат творчество и винаги ще ги канят да го представят по градовете. И отново ще има малко фалшива приповдигнатост, а също така и малко официозна скука. Запомнете: Светът си стои на едно място. Ако забиеш по-дълбоко пръст в месата на земята – ще бръкнеш в окото на някой отдавна умрял тракиец. Образно казано. Стоим, ходим, лежим и умираме върху останките на милиони, съвсем подобно на нас живели хора. Хора. Та и аз така.

Подобно на старите и тежки, подобни на гемии, пълни с гръцки зехтин Творци от Миналото – обикалям и се представям. Само дето не ме карат с черна волга. Пътувам с обикновен автобус. Но – поезията е по-важна! Нали така?

И пристигнах в Бургас и като истински човек на новото време влязох в бургаския интернет. Намерих кафене с уай-фай и се гмурнах. Бургаският интернет е същият като софийския. Не е като водата. За водата знаем: там е по-мека. А във Враца – ух, там е варовита като… ужас! Хаха – да. Интернетът си е еднакъв навсякъде. Всъщност – явно още нямаме достатъчно развити сетива, за да открием разликите в интернета на едно и друго място. Всички живеем, гмурнати в глобалната мрежа, и излизаме, само за да се храним и размножаваме. За минути. И това – помнете ми думата – не е лошо. Просто това е еволюцията ни.

И в Бургас…

В бургаския интернет една жена ми писа: "Ще дойда на представянето Ви. Аз съм от Варна" – писа тя.

И тази жена дойде. Специално за мен. От Варна. Пропътува с малката си кола, само за да ме види и да присъства на представянето ми тези сто и незнам си колко километра. Боже, колко странно ми стана!

Първо – малко суетна гордост: "Та значи аз съм доста важен" – казах си. После веднага ме обзе неудобство, пък даже и срам от тия мисли. Как!? Та тази мила жена ще се разсипе от път… А аз какво ще ѝ дам? И накрая ме обзе и една такава спасителна, суха и общо взето – неприсъща за мен – жалка – консуматорска хладина.

"Та нали всеки прави каквото си иска?" – така каза демократичният и хладен консуматор в мен. Аз не отговарям за постъпките на другите – били те трогателни, сърцераздирателни или внушителни или трагични. "Всеки прави каквото си иска!" - така нашепваше спокойният и безразличен консуматор.

Но аз не съм консуматор или поне се пазя да не стана - ей така без бой. И затова не оставих жената просто така. Не я оставих само да ме погледа един час от задното си място в залата, после да ѝ кимна с глава и да си отида. В хотела.

След като приключих с представянето си, с Представлението си - седнах с нея и вечеряхме заедно. Тя беше симпатична и горе-долу на моята възраст. Умна и тиха по леко весел начин жена. На моята възраст, както казах. Тоест – никак немлада. Омръзнало ми е, честно казано, от това мизерно лицемерие, че всеки е млад, че млад е младият по душа и така нататък. Това тъжно изопачаване на нещата е само, за да успокоява остарелите. Жалко е някакси. Аз не съм млад. И тия на моя възраст не са млади. Който каже, че не е така - е страхливец и лицемер. Истината, дами и господа – е важна.

Та така. Милата дама, моя почитателка (имаше всичките ми книги) беше на моя възраст. Каквото и да значи това. Какво ли иска и търси това вълнуващо се и страдащо сърце, та да дойде късно вечер в хладната есен през цялото крайбрежие на едно незначително събитие като представяне на писател?

Сега ще осъществя най-свещения акт на свобода на мисълта. Ще ви кажа следното: Аз Ще си Позволя да не Разсъждавам за Това. Нека само сърцето ми тълкува – защо е дошла; и как и какво… Мисълта обикновено е прекалено слаба. Никога няма да знам защо тази жена дойде. Не я и попитах. Вечеряхме, после тя си тръгна. Извиних ѝ се, че не мога да я поканя в хотела, защото съм много уморен. Всъщност струваше ми се глупашко и смешно възрастен човек като мен да кани възрастна жена като нея в хотела си. Тя се усмихна и каза, че и да я бях поканил, не би дошла.

Поезията е важна – каза тя.

Да – позволих си да не разсъждавам дали казва истината или не. Дали би искала или не. Това – тези разсъждения – са смешни. Светът е много сложен за нашите разсъждения.

Разсъжденията, апропо, ги оставям на вас.

На раздяла, към девет и половина, тя ме погали по бузата и каза: "Ти ми даде… не можеш да си представиш колко ми даде!".

Останах в приятно недоумение. Което не искам да нарушавам.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти