Ракът на гърдата остава едно от най-сериозните онкологични заболявания при жените. В България темата за ранното откриване обикновено се свързва с мамографията, но профилактиката започва много по-рано – с познаването на личните рискови фактори, фамилната история и промените в собственото тяло.
Тук обаче е важно да се направи едно уточнение. Американският колеж по радиология препоръчва всички жени да преминат оценка на риска от рак на гърдата до 25-годишна възраст. Това не означава, че същата възрастова граница е официален универсален стандарт в България. У нас няма национална препоръка всяка жена на 25 години задължително да прави специален калкулатор за риска.
Учени разкриха защо едни пушачи развиват рак, а други остават здрави
Но идеята зад препоръката е важна и за българските жени: колкото по-рано се установи, че една жена е с повишен риск, толкова по-рано може да се обсъди подходящ план за наблюдение.
Не всички жени имат еднакъв риск
Фактът, че една жена няма симптоми и няма близък роднина с рак на гърдата, не означава, че рискът е нулев. От друга страна, наличието на един рисков фактор също не означава, че непременно ще се развие заболяване.
Сред факторите, които могат да увеличат вероятността от рак на гърдата, са възрастта, фамилната анамнеза, определени наследствени генетични промени, някои заболявания на гърдата, предходно облъчване на гръдния кош в млада възраст и определени репродуктивни фактори.
Особено значение има фамилната история.
Ако майка, сестра или дъщеря са имали рак на гърдата, рискът е по-висок. От значение е не само кой в семейството е боледувал, но и на каква възраст е поставена диагнозата, дали има повече от един засегнат роднина и дали в семейството се срещат рак на яйчниците, мъжки рак на гърдата, рак на панкреаса или определени форми на рак на простатата.
Затова лекарите препоръчват да познаваме фамилната си анамнеза както по майчина, така и по бащина линия.
Ами ако в семейството има рак?
Тогава разговорът с лекар не бива да се отлага до възрастта за стандартна мамография.
При определени фамилни комбинации може да се обсъди консултация с медицински генетик и генетично изследване. Сред гените, свързани с повишен риск, са BRCA1 и BRCA2, но те не са единствените – значение могат да имат и PALB2, TP53, PTEN, CDH1, STK11, ATM и CHEK2.
Важно е обаче генетичният тест да не се възприема като обикновено изследване „за всеки случай“.
Преди него обикновено се прави оценка на личната и фамилната история и се обсъждат ползите и ограниченията на изследването. Генетичното консултиране помага на пациента да разбере какво би означавал един положителен или отрицателен резултат и как той може да се отрази и на други членове на семейството.
Какво представлява оценката на риска?
Оценката на риска не е изследване, което може да каже: „Ще получите рак“ или „Няма да получите рак“.
Тя е статистическа оценка, която събира различни фактори и изчислява вероятността дадена жена да развие заболяването в определен период.
Съществуват различни модели. Сред най-използваните международно са Tyrer-Cuzick (IBIS), BOADICEA/CanRisk и BRCAPRO, а моделът Gail е друг широко известен инструмент. Те обаче не са взаимозаменяеми и не са подходящи за всички жени. Например моделът Gail е разработен за определени възрастови групи и има ограничения при жени с известни BRCA мутации или силна наследствена обремененост.
Това е и причината резултатът от онлайн калкулатор да не трябва сам по себе си да определя кога една жена ще прави мамография, ЯМР или други изследвания.
Според експертите на Националния институт по рака на САЩ тези модели дават вероятност на база на групи хора с подобни характеристики, а не могат да предскажат със сигурност какво ще се случи с конкретна жена.
Кога рискът става „висок“?
В международната практика праг от около 20% или повече пожизнен риск често се използва при обсъждането на по-интензивно проследяване, включително ЯМР на гърдите, в зависимост от конкретния профил на жената.
Европейските онкологични препоръки също посочват интензифициран скрининг при жени с висок фамилен риск и при носителки на определени патогенни генетични варианти.
Американският колеж по радиология също разглежда като високорискови определени жени с генетична предразположеност, първостепенен роднина с генетична предразположеност, предходно облъчване на гръдния кош в млада възраст или изчислен пожизнен риск от 20% или повече.
Това обаче не означава, че всяка жена с плътни гърди или всеки човек с един роднина с рак автоматично трябва да прави ЯМР. Решението се взема индивидуално от лекар.
Какво означава това конкретно за жените в България?
За жените със среден риск възрастта и начинът на скрининг трябва да се съобразяват с действащите български правила и медицинските препоръки.
По актуална информация на НЗОК от октомври 2026 г. мамографията е включена в профилактичния преглед за жени от 45 до 69 години – веднъж на две години, а за жени на и над 70 години – веднъж на три години.
Това е важно уточнение: наличието на профилактична мамография по линия на НЗОК не означава, че всички жени под 45 години трябва да чакат до тази възраст, ако имат симптоми или са с повишен риск.
При съмнение, фамилна обремененост или установена промяна лекарят може да назначи допълнителна оценка и изследвания според конкретния случай.
А какво да правят по-младите жени?
За жена на 25, 30 или 35 години без оплаквания и без известни рискови фактори няма основание просто да се приема, че тя трябва ежегодно да прави мамография.
При по-младите жени подходът е индивидуален. Ако има силна фамилна история, известна генетична мутация или друго обстоятелство, което повишава риска, специалистът може да изготви различен план за проследяване.
При жени с висок риск международните препоръки предвиждат комбинации от образни изследвания, като ЯМР и мамография, започващи в по-млада възраст според конкретния генетичен и фамилен профил. Например ESMO посочва интензифициран скрининг при носителки на патогенни варианти в BRCA1, BRCA2 или PALB2, като конкретната схема се определя според индивидуалния риск.
Ултразвукът не е универсален заместител на мамографията
В България ехографията на гърдите е широко използвана, особено при по-млади жени и като допълващ метод. Но тя не трябва автоматично да се приема като заместител на мамографията при всички възрастови групи.
Изборът между ехография, мамография, томосинтеза и ЯМР зависи от възрастта, плътността на гърдите, симптомите, фамилния риск и предишните изследвания.
Това е още една причина да не се разчита на универсална схема от типа „всяка жена трябва да прави едно и също изследване всяка година“.
Най-важният преглед е този, който не отлагаме
Независимо от възрастта, появата на нова промяна в гърдата е причина за консултация със специалист.
Това може да бъде нова бучка или уплътнение, промяна в кожата, хлътване на зърното, необичайна секреция, промяна във формата на гърдата или друга промяна, която не е типична за жената.
Министерството на здравеопазването също подчертава значението на ранното разпознаване на промените и консултацията със специалист. В национална информационна кампания от 2025 г. ведомството насърчава жените да познават гърдите си и да търсят специалист при установена промяна.
Туморът изчезва за 4 месеца: нова надежда в борбата с рака
Важно е да се знае и обратното: повечето промени в гърдата не означават рак. Но само медицински преглед и подходящото изследване могат да установят причината.
Какво можем да направим още днес?
Познаването на личния риск не изисква непременно скъп генетичен тест или сложен калкулатор.
Първата стъпка може да бъде много по-проста:
• Попитайте роднините си дали в семейството е имало рак на гърдата или яйчниците.
• Запишете на каква възраст са били диагностицирани засегнатите роднини.
• Обърнете внимание и на случаите на рак по бащина линия.
• Кажете на личния си лекар или гинеколог, ако има фамилна обремененост.
• Ако в семейството има няколко случая на рак на гърдата или яйчниците, рак на гърдата при мъж, ранна възраст при поставяне на диагнозата или известна генетична мутация, обсъдете консултация с медицински генетик.
• Следвайте препоръчания за вашата възраст профилактичен скрининг.
• Не чакайте следващия профилактичен преглед, ако откриете нова промяна в гърдата.
Оценката на риска е начало, не диагноза
Най-важното послание не е, че всяка жена трябва да си направи конкретен калкулатор на определена възраст.
По-важно е да знае къде се намира тя спрямо средния риск.
При жена със среден риск обичайният профилактичен скрининг може да е достатъчен. При жена с висок фамилен или генетичен риск обаче същият подход може да не е достатъчен и да се наложи по-ранно и по-интензивно проследяване.
Именно затова оценката на риска има стойност – не за да създава страх, а за да помогне медицинските решения да бъдат съобразени с конкретната жена.
В България най-разумният подход е индивидуалният риск да се обсъди с лекар, вместо американските възрастови граници и онлайн калкулатори да се прилагат механично.
Добави ни в предпочитани източници в Google
