Имунотерапията при рак достига нова зрялост след повече от един век развитие, като все повече пациенти постигат пълно изчезване на тумори без операция, химиотерапия или лъчетерапия. Сред тях е 71-годишната Морийн Сайдърис от Ню Йорк, която през 2008 г. е лекувана от рак на дебелото черво с операция и изтощително следоперативно възстановяване. Четиринадесет години по-късно, при диагноза рак на хранопровода, лечението ѝ изглежда коренно различно: на всеки три седмици тя пътува до онкологичния център „Мемориал Слоун Кетъринг" за 45-минутни инфузии с лекарството достарлимаб. Само след четири месеца туморът изчезва напълно, като единственият значим страничен ефект е надбъбречна недостатъчност, предизвикваща умора.
„Невероятно е. Почти като научна фантастика", казва тя.
Имунотерапията се основава на естествената способност на организма да открива и унищожава клетки, различни от здравите. Раковите клетки обаче понякога избягват или надхитрят тази система, укривайки се на пръв поглед сред здравите тъкани. Целта на имунотерапията е да ги „демаскира", за да може имунната система да ги разпознае и унищожи - с потенциално впечатляващи резултати, според Карен Нудсен, изпълнителен директор на Института „Паркър" за имунотерапия на рака.
„Хората живеят, и то с добро качество на живот. Говорим за излекувания", казва Дженифър Уарго, професор по хирургична онкология в онкологичния център MD Anderson в Тексас.
Двете най-разпространени форми на имунотерапия са CAR Т-клетъчните терапии и инхибиторите на имунните контролни точки. При CAR Т-клетъчните терапии имунни клетки се извличат от кръвта на пациента, модифицират се в лаборатория, за да могат да намират и атакуват ракови клетки, и след това се връщат в организма. Те се прилагат предимно при кръвни ракови заболявания. Инхибиторите на имунните контролни точки са лекарства, деактивиращи вграден „изключващ" механизъм в имунната система - механизъм, който някои ракови клетки използват, за да избягат от засичане. Учените, пионери на този метод, получават Нобелова награда през 2018 г., а лекарствата се прилагат днес при много видове рак.
И двата подхода имат ограничения. CAR Т-клетъчните терапии трудно действат срещу солидни тумори, представляващи над 90% от новите диагнози, и са скъпи и трудоемки за прилагане. Инхибиторите на контролните точки могат да имат „калейдоскоп от странични ефекти", казва Самра Туражлич, медицински онколог в института „Франсис Крик" в Лондон - включително кожни обриви, диария и умора, а в редки случаи и възпаление на черния дроб, сърцето и бъбреците. Основен проблем за цялата онкологична област остава, че нито една имуннотерапия не действа при всички пациенти - като цяло между 20% и 40% от тях реагират на лечението.
За да увеличат дела на пациентите с отговор, изследователите проучват множество подходи. Предварителни данни на Уарго сочат, че диета с високо съдържание на фибри може да подобри резултатите чрез промени в чревния микробиом. Други изследвания показват, че статините - евтини лекарства за понижаване на холестерола - могат да засилят ефектите на имунотерапията, а дори часът на прилагане на лечението може да има значение. Комбинирането на имунотерапия с лъчетерапия или ултразвук е друг перспективен подход:
„Лъчетерапията може всъщност да направи тумора видим за имунната система", обяснява Сандра Демария от медицинския център „Уейл Корнел".
Персонализираната медицина предизвиква особено голям интерес в онкологията. „Ракът не е едно заболяване - той е 200 различни заболявания, всички възникващи по различни причини и изискващи различно лечение", казва Нудсен. Дори двама пациенти с еднакъв вид и стадий на рак могат да имат различни заболявания на клетъчно ниво. „Вече можем да преминем към лечение не на рака, а на самия пациент", казва Демария.
Учените от „Мемориал Слоун Кетъринг" вече са изпробвали тази стратегия в практиката. В два клинични опита от 2022 и 2024 г. при пациенти с ректален рак с определен генетичен профил инхибиторите на контролните точки напълно елиминират туморите. Екипът разширява изследването до 117 пациенти с различни видове тумори - на хранопровода, пикочния мехур и стомаха - с една и съща генетична характеристика. От 103 пациенти, които завършват пълния курс на лечение, 84, включително Сайдърис, постигат пълно изчезване на тумора, като само двама се нуждаят от допълнителна операция. Изследователи от MD Anderson съобщават за подобни резултати с различен инхибитор на контролните точки. Ограничението е, че само около 5% от туморите имат подходящия генетичен профил. „Другите 95% се нуждаят от нещо също толкова добро", казва ръководителят на отделението по онкология на солидни тумори Луис Диас. „Трябва да преминем от Средновековието към съвременността. Отстраняването на ректума, стомаха или пикочния мехур - трябва да можем по-добре от това."
Паралелно с това изследователите работят върху персонализирани ваксини срещу рак. За разлика от традиционните ваксини, които предпазват от заболяване, тези биха служили за лечение - обучавайки имунната система да разпознава и атакува повърхностните протеини на конкретния тумор. Екип от онкологичния институт „Дана-Фарбър" в САЩ ваксинира девет пациенти с рак на бъбреците след операция и в проучване от 2025 г. съобщава, че всички са развили целенасочен имунен отговор и са останали без рак години по-късно. Персонализираните ваксини показват обещаващи резултати и при меланом.
„Това е определението за прецизна медицина. Сега може би можем много бързо да разработим ваксинационни стратегии срещу точно тумора, който имате", казва Нудсен.
Въпреки тези постижения специалистите предупреждават, че пътят напред е дълъг. „Имало е много обещаващи цели и нови агенти, които не са преминали отвъд ранните фази на клинични изпитвания", предупреждава Демария. Възможно е подгрупа от пациенти да не реагира на никакъв вид имунотерапия, тъй като раковите заболявания имат различни „суперсили", срещу които имунната система се справя по-добре в едни случаи, отколкото в други. За пациентите, при които терапията работи, обаче, резултатите вече са и животоспасяващи, и животопроменящи. „Вървим в толкова добра посока", казва Сайдърис. „Един от лекарите ми каза, че след 10 години химиотерапията и лъчетерапията ще бъдат като кръвопускането - толкова остарели."
Прочети още:
- Учени откриха какво може да превърне една ябълка в лекарство против рак
- „Не си сама“: думите на Кейт Мидълтън, които дадоха сила на Оливия Мън
- Как една среща в TikTok промени живота на Теди след тежка диагноза
- Кейт Мидълтън проговори за рака: „Този път не е лесен – има страх, изтощение и надежда“
