Защо не празнуваме истински днешния празник?

Защо не празнуваме истински днешния празник?
Снимка: Thinkstock

Днес е празникът на християнското семейство и социалните мрежи са пълни с призиви и пожелания да бъдем по-любящи към нашето семейство, да оценяваме любимите си хора и да им го показваме постоянно.

Както обикновено, по празници се сещаме да бъдем по–добри, оценяваме важните неща и си обещаваме да бъдем по–всеотдайни. Предвид предстоящите Коледни и Новогодишни празници, тази тенденция ще продължи поне до средата на януари и след това ще замре, за да възкръсне по Великден.

Наред с всички призиви да бъдем по-любящи хора от утре, задължително се срещат и доста разсъждения защо се сещаме за тези важни неща само в навечерието на празник, защо това не е ежедневното ни поведение и мислене, съответно това се осъжда като грешно и се дават препоръки как да не го правим повече и от утре сутрин да се събудим като нови, по–добри хора.

Само че това не се случва. Прочитаме всички статии, коментари, постове и други писания по темата, дискутираме как трябва да се държим с любимите ни хора, постваме вдъхновяващи снимки, сентенции или чрез други вдъхновяващи изразителни средства представяме пред другите нашето мнение по въпроса и си обещаваме, че от утре ще станем по–добри. И така празникът отминава, докато ние сме твърде заети да правим списъци с нещата, които искаме да променим у себе си и да си обещаваме, че от утре започваме.

Празникът отминава.

Идва новият ден и приповдигнатото настроение и заразителният ентусиазъм, които ни бяха завлядяли вчера, вече не са толкова силни. Но ние правим крачка към нея и не получаваме веднага резултата, който очакваме. Празникът е отминал, дошъл е новият ден, ежедневието продължава и хората вече не са празнично настроени и очакващи чудеса. Затова те и не се случват.

Снимка: netinfo

Защото, ние, хората, смятаме, че чудото е мигновен резултат от нашите действия тук и сега и че ако веднага не видим промяна, породена от нашите усилия, то те са отишли на вятъра. Съответно се разочароваме и спираме да опитваме, защото не можем да усетим, видим или пипнем чудото, на което така силно сме се надявали.

Промяната изисква време. Време, което малко от нас са склонни да отделят, защото имат твърде големи очаквания и си поставят твърде кратки срокове. Искаме нещата да се случват веднага, на мига, на секундата.

Снимка: netinfo

Но истинската промяна е процес, който изисква време и последователни действия, един голям проект със съответните етапи, конкретни мерки, коригиращи действия и т.н. Промяната изисква солидна първоначална инвестиция от време, усилия и емоции, която малко от нас са склонни да направят. Но само реализирана като последователен процес, промяната може да доведе до истински краен резултат, а именно да станем по–добри. Защото не трябва да разчитаме на еднократни чудеса, ако искаме трайна промяна в живота ни.

Вместо да се занимаваме с планиране на собствения ни ъпгрейд от утре, вдругиден или денят Х, защо просто не изживеем празника, потапяйки се изцяло в неговата атмосфера и оставяйки го да ни завладее и стопли? Защо не празнуваме истински – с душите си?

Може би, ако оставим празничното настроение да се влее в нас и да ни презареди, без да се занимаваме с разсъждения как точно да се променим и от кога, самият празничен дух ще ни промени веднага. Ако си позволим истински да празнуваме и да бъдем щастливи в този конкретен ден, на следващия ден ще се събудим по-усмихнати и доволни. Топлината от празника ще остане по-дълго в сърцата си, да ни топли с пламъчето си и правейки ни малко по-щедри и по-всеотдайни към нашето семейство. Ще бъдем малко по-добри...

Снимка: netinfo

И така до следващия празник, а те, ако се замислим, никак не са малко: Св. Валентин/Трифон Зарезан, Баба Марта, 8–ми март, 3–ти март, Великден, Гергьовден, 24 май, Денят на детето, Денят на съединението, Денят на независимостта, Денят на народните будители, Денят на християнското семейство, Коледа, Нова година... Разбира се, всички имаме и своите лични празници: рождени дни, именни дни, годишнини...

Празници много, всеки със своя заряд и емоция, така че да запали и освети всички добри страни у човешката душа – от любовта до националната гордост, от смирението до прошката и благодарността.

Празници много, просто трябва да ги празнуваме истински...

Автор: Илиана Давидова

Снимка: netinfo

Вижте още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти