Пилешка супа за душата по български

Пилешка супа за душата по български
Снимка: Thinkstock

Преди много години четох Edna книга -  “Пилешка супа за душата” на двама американски автори и ми хареса, но въпреки това ми дойде някак по американски повърхностна и незадълбочена.

Днес, докато готвих за семейството си, се сетих, че ако американците имат “Пилешка супа за душата“, то ние всички имаме и правим “Супа топчета за мъжа и децата”, но не като кулинарна рецепта, а като грижа и задълбоченост.

Докато овалвах всяко топченце внимателно, осъзнах, че със същите ръце галя децата си вечер и ги събуждам с милувка сутрин. Че слагам ръката си на бузата на мъжа ми и тогава го целувам за добре дошъл, че винаги прегръщам приятелите си като ги видя, дори и да сме се разделили вчера.

И всъщност разбрах, че ако влагам любовта към тези хора и в яденето, приготвено специално за тях, то няма как да не се получи перфектно и на вкус, и на вид.

А и във всичко останало, което правя, резултатът би бил същият. Разбирам, че не казвам нищо ново, но също така разбирам, че понякога забравяме за истинските неща и ги приемаме за абсолютна даденост.

За това, че сме здрави, за това, че семейството ни е сплотено и обичащо се, за това, че имаме истински приятели.

Аз мисля, че на нас нищо не ни липсва, по-скоро сами създаваме проблемите си и се тормозим за тях. Всъщност всичко, от което наистина имаме нужда, е до нас. Можем да го докоснем, да го прегърнем или да се раздадем за него. И това никак не е трудно.

А за да не изглежда, че живея в някаква розова приказка, която сама съм си измислила, искам да споделя нещо, което преживях съвсем наскоро.

Преди няколко дни имах рожден ден. Поради покупките и няколкото пъти връщане в кварталното магазинче, стигнах до извода, че много голяма част от празника прекарах със собственичката на магазинчето и беше прекрасно.

Покрай зеленчуците и яйцата си говорихме за истинския живот и усетих колко е искрено и вълнуващо. Зададох си въпроса защо това така ме радва.

Причината е, че нямаше и грам лицемерие в тези наши разговори. Имаше само даване и взимане на отношение, едно такова простичко, човешко, истинско отношение.

 Ако четеш това и се разпознаеш – Благодаря ти.

А на самия празник бях страхотно изненадана от най- добрата ми приятелка и семейството й. Това беше като “черешката на тортата” или иначе казано като “магданоза в супата”.

Колко малко наистина ни е нужно, за да се зарадваме, за да сме щастливи...

Но мисълта ми беше за супата топчета.

Ако ми се отдаде отново повод, бих почерпила всички тези хора, не с купени бонбони, торта или нещо за душата, а със “супа топчета за мъжа и децата”.

Автор: Петя Бабикова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти