Отвъд представите ни за добро и зло

ж
Снимка: Thinkstock

Осъзнавам, че те искам повече от всякога преди. Сякаш днес е първият ден, в който те виждам. Не ми пука какво ще се случи след. Искам само да бъдеш в мен. И миглите ми да напишат най-страстната поема върху тялото ти.

Опитвам се да си спомня цвета и текстурата на кожата ти. И не мога. Това ме вбесява. Бесовете са като демоните, но не живеят с мен винаги. Навестяват ме в моменти на слабост.

Вчера обсъждах с приятелка способността си да убия човек. Ако имам кауза, мога да убивам по един всеки ден с внимателно премислени движения и шахматна схема на рисковете. Юнабомбър в женско тяло, без достатъчно силна математическа мисъл, но с достатъчно хитрост, която предoпределя успеха ми. Все пак вече 9 години живея паралелен живот, за който никой не подозира. Да спя с теб или да отровя някого? Не знам кое от двете изисква по-добро планиране.

Има дни, в които съм моно-, съставена от една единствена част. В тези дни е особено трудно, защото се превръщам в първично създание – без разум, който подчинява тялото ми и без душа, която непрестанно променя критериите си за удовлетвореност. Само тяло и страст.

Нямам никакво желание да се обяснявам, а само да си наблизо. Моногамността ми е толкова чужда, че искам тези дни да отминават бързо (и по възможност страстно). Ето днес е такъв ден. Мрачен и натежал, само за секс.

Когато ми звънна, май пропуснах да ти кажа, че съвсем скоро ще кацна на едно от твоите летища. След 15 часа полет кожата ми е попила всички миризми на пътешественика, нося спортни боксерки вместо любимото ти скъпо бельо от черна дантела, тесни дънки и бял потник. Косата ми е разрошена, нямам грим и седя с кецове по турски на летището. Така, както ме обичаше на бензиностанциите, когато се разминавахме по пътищата на България в дългите ни тайни пътувания.

ж
Снимка: Thinkstock

Излизаш бавно от специалната секция за екипажи. С годините започнах да изпитвам физическа непоносимост към крю стафа, но винаги внимателно проследявам тътренето на куфарите им в специалната секция на чек контрола. Очите ми подминават с високомерие стюардесите и търсят пилотите. Всеки път, щом ги видя, се питам “Кой глади ризите ти, Любов моя? Никога нямаше да го правя за теб.

Виждам те как излизаш. След полет, с измачкана риза, но остра яка. Остра като чертите на арийското ти лице. Боже, колко много те обичам. Но запазвам спокойствие и само се моля “Обърни се, Любов моя. Ако подминеш сега, нямам друг шанс да те докосна.”. Не ми достига въздух, зениците ми се разширяват, тялото ми е неподвижно. Само още миг и ще съм те изгубила. Отново.

ж
Снимка: Thinkstock

Наблюдавал ли си как баристите изсипват еспресото в млякото и двете съставки се сливат, разпръсквайки аромат на удоволствие, асоцииран в мозъците ни така заради зависимостта. Искам така да се разлея в теб точно сега.

Ако Юнг е прав в своята Теория на синхронизма, ще се обърнеш в точния момент. Все пак имаме уговорка никой да не се обръща след “сбогом”, а не след месеци раздяла и потни от непоносимо страстни сънища нощи.

Обичам да засичам очите ти в профил. Как само обичам лицето ти. Възбужда ме способността ни да запазваме самообладание в подобни моменти.

ж
Снимка: Thinkstock

Виждаш ме за секунда, но повече не е и нужно. Имаш бърза мисъл и само за миг си открил вратата, която ни е нужна. Стая с особен режим, която само екипажите знаят.

Вече Нищо няма значение в този момент, гърдите ми се пълнят с повече въздух, отколкото ми е нужен. Така успокоявам пулса си. Сърцето ми е тренирано в дързост. Тялото ми отдавна не допуска чувството за вина. Ако можех само да не те обичам. Щях да те целувам без да потреперя, но сега е трудно.

Зад вратата няма място за въпроси, нито за техните отговори. Само за телата ни. Аз и ти, две стени, пръсти, кожа, мускули, бързи движения, дъх, топлина, пот, бавни движения, трептене, конвулсии, сперма, сълзи.

ж
Снимка: Thinkstock

Колко прозаични и елементарни сме в действителност. Цялата драма и страст на живота ни може да се опише с десет думи. После си тръгвам и никой не може да влезе толкова надълбоко в мен, както теб.

Хайде ставай, вземи ключовете за колата, бейзболната си шапка, целуни жена си за чао и отскочи до океана. Спри пред любимия си бар и ми звънни! Обади ми се с любимото ми: “Боже, колко те обичам.”

Аз ще стана бавно, ще се усмихна на децата си, ще прошепна нещо нежно на техния баща и ще тръгна към теб.

ж
Снимка: Thinkstock

После ти ще ми кажеш “лека нощ”, а аз “лек полет”.

Отвъд представите ни за добро и зло се разпростира едно безкрайно поле. Ние с теб се срещаме там.

Автор: Мила А. 

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти