Нека се случи най-доброто за всички

Нека се случи най-доброто за всички
Снимка: Thinkstock

Хей, започва се!

Има още няколко минути до 12 часа, а фойерверките са навсякъде...

Прекрасно е това грейнало в пъстроцветни светлини небе, а детето в мен крещи до полуда.

Радвам се, че в този момент, тук – в България гърмежите са от празнична заря. Виждам как всяка една светеща частица се появява, придвижва се по някаква своя траектория и после изгасва. Някои искри достигат много надалеч, други не чак толкова, но правят сложни и красиви пируети, а трети просто се появяват и изчезват отново в мрака... Ето и там! И там!

Още е рано, но площадът постепенно оживява. Осъзната или не, потребността от заедност ни измъква от панелените кутии. Мисълта, че някъде се събират хора и ще е по- весело, или поне по- различно, не ни дава мира.. Обожавам този вълнуващ момент, в който сме един до друг под празнуващото небе, за да поставим края и да посрещнем началото. Обожавам този спонтанен празник на надеждата за по- добри следващи дни...

Виждам целия град, но си представям, че около мен е целият свят.

Снимка: Thinkstock

В цялата своя радост и великолепие. Може, поне за малко, да си мисля, че е така. Но бързо си давам сметка, че не навсякъде прозорците светят празнично. Няма как да забравя, че сред нас има немалко премръзнали и гладни българи. Съзнавам, че за някой истински празник може да е само животоспасяваща операция, положителен тест за бременност или гласът на любим човек, който е някъде далече. В този момент друг не спира да търси истината за нелепо отнет живот. А трети е отчаян в своята самота, безпомощност и безизходица...

Поглеждам небето и спирам отново поглед в разпръскващите се многоцветни искри...

И трепетно започвам да изричам: Нека се случи най-доброто за всички! 

Понякога хората се разочароват тогава, когато е нужно още малко търпение. Предават се, когато е нужна още мъничко вяра. И не сбъдват съкровени мечти, само защото не гледат в правилната посока или е нужна единствено още малко обич... 

Не мога да откъсна поглед от звездния спектакъл...Чувам празнични възгласи...

Словото на Президента...Вълнувам се предстартово... Още няколко секунди...

Под празнуващото небе сме аз и ти. И още много други. И гледаме вече напред.

Снимка: Thinkstock

Правим следващата решителна крачка... Продължаваме. Длъжни сме. Заради всичко, което си струва, и въпреки всичко, което ни пречи.

Достойно и смело виждаме във всеки един нов ден – красив дар, в изпитанията – уроци, а в грешките – безценен опит. Знаем, че важните неща в моя живот зависят от мен, а в твоя живот от теб. Но знаем също, че сме истински силни, когато се държим здраво за ръце. Оздравяваме, преодоляваме и оцеляваме по-лесно, когато взаимно си даваме кураж и когато правим взаимно живота си по-светъл и по-добър. 

Време е. 5, 4, 3, 2, 1... И нека се случи най-доброто за всички!...

Погледни! Зарята е вълшебна!... 

Аз отивам да се хвана на хорото. Идваш ли?

Автор: Иглика Нинова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент