Гледах опашките пред банките от преди седмица-две и се замислих, защо и аз не съм там. Защо не съм подплашената хлебарка, на която са ѝ светнали лампата и тя не знае какво да прави и тича, като муха без глава или по-точно, като подплашена хлебарка?
Сетих се защо. Защото съм по-висш организъм от една подплашена хлебарка. Ето защо. А още по-обективната причина е, че в нито един момент от истерията не виждах нито един рационален аргумент да се плаша. Защото имам вяра. И в банките. И по прицип.
Човек може да обясни паниката, може да я оправдае и основната причина е, че хората толкова много са лъгани, че дори и при най-малкото съмнение в нещо, те си реагират така. Да бе, ясно. Ама нека погледнем житейски. Това, че непрекъснато са те лъгали, не означава, че непрекъснато ще те лъжат, бе съкровище.
Представи си твоето любовно битие. Сменяш връзка след връзка, мъж след мъж в търсене на този, който Вселената е произвела специално за теб. И изведнъж го намираш. И какво ще направиш? Ще го подминеш, защото досега си попадала от несполука в несполука и най-вероятно и този ще те излъже, така ли?
Да ти имам защитната реакция и чувството ти за самосъхранение. Ами ти така никога няма да бъдеш щастлива от страх да не бъдеш нещастна! Човек трябва да има вяра, скъпа. Защото "тя е бронирана и бронебойни патрони за нея няма открити!" Не съм го казал аз, а батко ти Вапцаров. Да имаш вяра, означава да даваш шанс, дори когато си разочарована, наранена и дори когато контекстът на любовния ти живот крещи, че поредната несполука е на път. Вярата не е свързана с несполуката.
Вярата е всичко. Спомняш ли си, когато в "То" на Стивън Кинг главният герой усети ръката на злия клоун, събра всичките си сили и му каза – "Ти не съществуваш"? И тогава онова наистина престана да съществува. Противната му тънка ръчичка със заострени пръсти изчезна в небитието, убита от вярата.
Вярата в това, че задължително ще ти се случи нещо тъпо, а не нещо хубаво, е само твой проблем и "То" е само в твоята глава. И от теб зависи дали да живееш с него или не.
Затова, направи следното. Първо – не се реди по опашки пред банки. Това го надживяхме. Второ – старай се, инвестирай и вярвай в актуалната си връзка, сякаш това е последната ти връзка. Ако не го правиш, какво, по дяволите, правиш въобще!? За какво ти е някакво съвместно живуркане!?
Изчисти си живота от съвместно съжителство и започни да живееш.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
