Събуждаш се и ти е ужасно празно. Светът, от обагрен с цветовете на дъгата, се е превърнал в една черно-бяла апатия. Не вярваш, не търсиш, не искаш… никого и нищо. Дори себе си. Няма аромати, няма вкусове, няма багри. Всичко е сън. Лош сън, от който искаш да се събудиш, да избягаш, да крещиш.

Всеки от нас го е изживял. Не ти се става. Не искаш да бъдеш красива и определено – не искаш да идва утре. Но знаеш ли… то пак идва. Утрешният ден идва с пълна сила и е за теб. Вървиш на автопилот. Не мислиш. Не чувстваш… Не си.

Един човек ми беше казал, че проблемът на хората е в това, че винаги виждат лошото, винаги мислят за това, което нямат: „Когато небето е затъмнено хората започват да се оплакват, че отново ще вали дъжд, но ако вместо това се загледат в облаците и видят колко красиви са те, в какви причудливи форми са, то тогава няма да го има това разочарование от тъмнината.

Ако се замислят за свежестта, която би донесъл този дъжд на земята, на растенията, на всичко около нас, то тогава няма да го има този неприязън към дъжда. И така е с всичко.”

Когато той си тръгна ти утихна, затвори се и не пожела да усетиш тази благодат, която би донесла тази буря на живота ти. Не пожела да видиш красотата на приятелството във всички ръце протегнати към теб. Не видя нежността на всички погледи приковани към теб и искащи само едно – усмивката ти….

Но не е късно. Виж ги сега! Усети ги сега! Пусни цялата тази енергия вътре в себе си, защото това е благодат за душата, лекарство за раните ти и ключът към твоето красиво, ново утре…

Автор: Яна Георгиева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".