Скоро ще пея на едно много интересно събитие – благотворителен бал за многодетните майки. Срещата с тези смели в днешно време жени ще бъде истински празник за мен.
Замислих се колко многодетни майки лично познавам. За съжаление, на моята възраст – нито една. Но много от нас могат да се похвалят с баби и дядовци, създали такива семейства.
Една от тези баби е моята. На младини убили мъжа ѝ във Втората световна война. По онези времена не се приемало добре да остане сама млада вдовица, особено с едно дете. Омъжила се повторно. Не по сметка. Може би в началото не и по любов. А просто за да убие самотата. Или поне хорските приказки. Взела също вдовец. Но с три деца. Като бях малка, много обичах да ми разказва тази история. За първата си среща с тях. Как лелите и чичо ми – тогава невръстни деца, гледани от сам мъж приличали на изоставени.
Още пазя спомен за цветната картинка, която извикваше разказа ѝ за три мърляви дечица, които бършели нослета в ръкавите си, а те дори били хванали коричка от нечистотиите. Баба не се погнусила от тази гледка, а напротив. Изкъпала ги, наредила ги до нейното на спалнята. Те зачервили бузки, станали едни белички. Скоро след това с радост я наричали "мама". Та чак до последно. После родила на втория си мъж (дядо ми) още една рожба (баща ми) и така семейството им станало с пет деца.
Като малка се чудех как така нито тя, нито нейните деца не направиха никога разлика кой от кого е. Сега, вече като жена, раждала два пъти, знам, че децата растат не толкова в корема, колкото в сърцето на майките си. И разбирам баба. Но не съм чула скоро подобна история. Ако вие знаете някоя, споделете я с мен, и аз с радост ще я сложа в "Колонката на..." известните, защото такива хора и постъпки заслужават да са известни!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
